— Не съм го виждал, откакто излетях – съобщи Бенет – Според мен са се върнали обратно.
— Добре – рече гласът, – тогава планът ми ще успее. Извади си картата.
Бенет разгърна картата на Шотландия.
— Готово – каза той.
— Виждаш ли Инвърнес?
— Да.
— Малко пó на юг от него, виждаш ли голямото езеро?
— Шегуваш се – не повярва Бенет.
— Не – каза гласът. – Лох Нес. Лети от източната му страна, имаме екип на земята с камион. Ще пуснат пушек, за да ги видиш
„Пускам пушек“ беше военен жаргон за изстрелване на димни гранати, които отбелязваха местоположението.
— После какво? – попита Бенет.
Снижи се и хвърли товара през вратата нареди гласът. Те ще го вземат и ще го донесат, където трябва.
— Ами аз? – попита Бенет.
— Ти ще оставиш изтребителите да те свалят принудително на някое летище – отвърна гласът. – Щом претърсят чесната и видят, че е празна, ще помислят, че е станала грешка.
— Гениално! – съгласи се Бенет.
— И аз така си помислих – изрече гласът, преди линията да прекъсне.
Вертолетът с Кабрило и Адамс на борда прелетя над скалистия бряг. Адамс вдигна палец към шефа си, после включи микрофона.
— Май оцеляхме – рече, – ако ни свърши горивото сега, мога да се спусна на авторотация до земята.
— Надявам се, че си се упражнявал достатъчно.
— Правя по няколко всяка седмица – успокои го Адамс, – за всеки случай.
Облачната покривка се сгъстяваше колкото по-навътре в сушата навлизаха. От време на време мъжете зърваха заснежените планини на Шотландия отдолу. Преди трийсет секунди Кабрило бе мярнал набързо проблясващата опашка на чесната отгоре.
— Изтребителите трябваше да са вече тук – рече Кабрило взе сателитния телефон и набра Ханли.
„Орегон“ се носеше на юг от Фарьорските острови пълен ход. Скоро трябваше да се вземе решение дали да продължат на запад покрай Шотландия и Ирландия, или на изток между Шетландските острови и архипелага Оркни към Северно море. Ханли гледаше как курсовете проблясват на мониторите, когато телефонът иззвъня.
— Какво е положението? – попита Кабрило направо.
— Овърхолт се опитва да прати британски изтребители – докладва Ханли. – Последно каза, че току-що са излетели от Мейденхол. Ако се движат със свръхзвукова скорост, горе-долу след половин час ще са при вас.
— Горивото ни няма да стигне за половин час – отбеляза Кабрило.
— Съжалявам, Хуан – отвърна Ханли. – Наредих на челинджъра от Абърдийн да поеме преследването до появата на изтребителите. Могат да проследят чесната и да ми се обадят с резултата. Ще го хванем този човек – не се тревожи.
— Ами яхтата?
— Тръгна от пристанището на Фарьорските острови преди десет минути – съобщи Ханли. – Американска фрегата с крилати ракети ще я задържи, когато излезе в Атлантическия океан.
— Най-после добри новини – въздъхна Кабрило. Ханли гледаше монитора, който показваше положението на чесната и робинсъна. В същото време вторият пилот на челинджъра даваше сводка по радиото в командната зала. Челинджърът беше засякъл двете летателни средства на радара си и бързо ги настигаше.
— Чесната току-що прелетя над Инвърнес – рече Ханли. – Вече е в обсега на челинджъра. Колко гориво ви остана?
Кабрило се обърна към Адамс:
— Можем ли да стигнем до Инвърнес, преди да ни свършигоривото?
— Мисля, че да – отговори Адамс, – Вятърът ни е попътен, откакто минахме на сушата.
— Достатъчно да стигнем до Инвърнес – предаде Кабрило на Ханли.
Ханли тъкмо се канеше да им каже да спрат и да презаредят, но така и не успя. В същия този миг вторият пилот на челинджъра докладва отново. Внезапно чесната бе започнала да се спуска.
— Хуан – бързо се обади Ханли, – челинджърът току-що докладва, че чесната започва да се спуска.
Инвърнес се намираше само на няколко километра върху движещата се карта на борда на робинсъна.
— Къде се опитва да кацне? – попита Кабрило.
— Май при Лох Нес, от източната страна.
— Ще ти се обадя пак – обеща Кабрило, преди да прекъсне линията.
Времето се влошаваше и дъждът започна да се стича по предното стъкло на вертолета на тънки вадички. Адамс включи системата против изпотяване на стъклата и погледна датчика на горивото.
— Вярваш ли в чудовища? – попита Кабрило.
— Вярвам в камиони чудовища* – отвърна Адамс, – защо питаш?