[* Камиони с големи колела. – Б.пр.]
Кабрило посочи към движещата се карта. Дългото като цигара Лохнеско езеро, току-що се беше появило.
— Според Ханли чесната се снижава за кацане на източния бряг на Лox Нес.
През последните няколко минути Адамс бе успял да зърне на няколко пъти земята, преди облаците да се сгъстят.
— Не мисля така – възрази той.
— Защо не? – поинтересува се Кабрило.
— Прекалено хълмисто е – обясни Адамс, – няма място за писта.
— Тогава това означава, че… – започна Кабрило.
— Ще пусне пратката – довърши мисълта му Адамс.
Веднага щом Бенет се обади, за да му каже, че чесната излетяла от Фарьорските острови, но я преследват, ръководителят на операцията нареди на двама от четиримата мъже, които чакаха в Глазгоу, да потеглят на север с бясна скорост. Те бяха изминали сто и петдесетте километра до Лox Нес за по-малко от два часа и чакаха по-нататъшни заповеди. Преди десет минути на двамата им беше наредено да се отправят към източната страна на езерото, да открият пусто място и да чакат обаждане. Преди две минути им бяха наредили по телефона да запалят димните си гранити и да чакат да бъде пусната една пратка.
Мъжете седяха отзад във вана с отворени врати и гледаха как димът се разнася от дъжда. Самолетът трябваше да пристигне всеки момент.
— Чу ли това? – попита единият, долавяйки бръмчене.
— Става по-силно – изтъкна вторият.
— Мислех, че нашият човек е в…
Бенет се мъчеше да овладее самолета, когато силната въздушна струя, създадена от челинджъра, го блъсна. Пилотът на корпоративния самолет беше или луд, или некадърник, помисли си той. Със сигурност чесната му беше засечена от радара му.
— Седемдесет метра – каза вторият пилот на челинджъра. – Спре ли единият двигател, ще се опечем.
— Погледни през прозореца – нареди пилотът. – Ще мина веднъж и после ще се дръпна нагоре. Челинджърът летеше над земята, още малко и щеше да закачи върховете на хълмовете. Снегът се носеше вихрообразно отзад по дирята му. Предното стъкло беше закрито от по-висок хълм и пилотът дръпна лоста, после отново намали височината, щом го отминаха. Вече летяха над езерото.
— Ето – обади се вторият пилот и посочи вана на източния бряг откъм Инвърнес, – виждам дим. Пилотът погледна, после дръпна лоста назад и отново започна да се вдига в небето.
— „Орегон“ – докладва той, когато достигнаха отново до безопасна скорост, – видяхме ван на източния бряг, запалили са димни ракети. След колко време ще пристигнат изтребителите?
— Челинджър – отвърна Ханли, – изтребителите са още на петнайсет минути разстояние.
— Ще се опитат да пуснат пратката – заключи пилотът на челинджъра.
— Благодаря за доклада – каза Ханли.
— Ще се опитат да пуснат пратката – каза Кабрило, щом Ханли вдигна.
— Знаем – отвърна той. – Тъкмо се канех да ти се обадя. Челинджърът току-що мина ниско и видя в на с димни сигнали на източния бряг.
— Сега видяхме чесната – съобщи Кабрило, – точно пред нас е. И двамата ще бъдем над езерото след минути.
— Как е положението с горивото?
— Гориво? – обърна се Кабрило към Адамс.
— Никога не съм виждал датчика толкова ниско – отвърна Адамс.
Кабрило повтори думите му.
— Оставете го – бързо рече Ханли, – и се приземявайте, докато още можете.
Вертолетът премина през късче синьо небе и Кабрило погледна надолу.
— Прекалено късно е за това, Макс, вече сме над езерото.
На двамата мъже, които чакаха до езерото, им бе наредено да не се обаждат по радиото, докато не вземат метеорита и не се отдалечат на безопасно разстояние от мястото на доставката. Заради това не докладваха за високо летящия джет. Имаше голяма вероятност бизнес самолета да беше на някоя нефтена компания и да имаше проблеми, но и да не беше така, не можеха да направят кой знае какво. Продължиха да се ослушват и да оглеждат небето за следи от чесната.
Свръхзвуковият изтребител „Ториадо“ премина над Пърт, Шотландия, и британският пилот докладва местоположението си. Оставаха по-малко от шест минути до Лox Нес и той бързо наближаваш.
— Внимавай за корпоративен самолет „Челинжър“ и вертолет в района – предаде по радиото ръководителят на полета. – Те са приятелски.
— Разбрано – потвърди пилотът, – мишената е самолет „Чесна“ 206.
— Остават ти пет минути – предупреди го ръководителят на полета.
Веднага щом зърна североизточния край ма езерото, Бенет се помъчи да види димния сигнал, който му бе наредено да търси. Беше мъгливо и мъглата над водата се смесваше с пушека. Спусна предкрилките и намали съвсем скоростта на чесната, после отново се огледа. От другата страна на езерото видя мигащи светлини, зави и се приближи.