— Ето го езерото – посочи Кабрило.
Вертолетът бързо настигаше чесната и Адамс намали.
— Той забавя ход – рече Адамс през микрофона на слушалките си.
Кабрило погледна движещата се карта върху таблото.
— Няма поле, така че сигурно ще се опита да го пусне, както си и мислехме.
Хеликоптерът беше по средата на езерото, по петите на чесната, която зави и пое към източния бряг. Адамс тъкмо понечи да се насочи към сушата, когато двигателят започна да се дави.
На борда на чесната Бенет гледаше напред. Вече можеше да различи дима и премигващите фарове на вана. Докато се носеше ниско над земята, той се пресегна, отключи вратата откъм страната на пасажера и плъзна кутията с метеорита до самия край на седалката близо до вратата. След минута и нещо можеше да отвори вратата, да наклони самолета и да избута кутията навън.
Били Джо Шей се движеше покрай източния край на Лохнеското езеро с черен Ем Джи ТС модел 1947-а. Ший беше търговец на сондажна кал за нефтени платформи от Мидленд, Тексас. Беше си купил класическата кола само преди няколко дни от един гараж в Лийдс. Баща му имал подобна кола, купена в Англия, докато бил разквартируван тук, във военновъздушните сили, и Били Джо се беше научил да я кара. Близо трийсет години бяха минали, откакто баща му продаде колата, но Шей винаги тайничко бе искал да си купи такава.
Търсене в интернет, втора ипотека на дома и трите седмици отпусна, които му се бяха събрали, най-накрая бяха превърнали мечтата в реалност. Шей бе решил да обиколи Шотландия и Англия за две седмици, преди да остави колата на пристанището в Ливърпул, за да му я превозят у дома. Нищо, че гюрукът беше вдигнат, дъждът продължаваше да пръска през отворите на страничните врати. Шей вдигна каубойската си шапка от мястото до шофьора и тегли една псувня на дъжда. После погледна датчиците на двигателя и даде газ. Мина покрай един ван встрани от пътя и след това шосето отново остана празно.
Беше тихо и спокойно и във въздуха се носеше мирис на мокър торф и измит от дъжда асфалт.
— Засякох изтребителите на радара – уведоми пилотът на челинджъра по сателитния телефон.
— На какво разстояние са от чесната? – попита Ханли.
— Близо са – отвърна пилотът. – В момента се излагаме, за да минем над източния бряг от юг на север – Ще прелетим колкото се може по-ниско над него.
Бенет наближаваше мястото на доставка. Пресегна се, отвори вратата и започна да накланя чесната по оста й. С ъгълчето на очите си зърна стара кола на пътя. Съсредоточи се да пусне пратката колкото се по-близо до вана.
В същия миг в предното му стъкло изникна корпоративният Джет.
— Има един ван до пътя на източния бряг – каза на Ханли пилотът на челинджъра, докато профучаваше покрай Бенет ниско над земята.
— Какво прави… – понечи да попита Ханли, преди да го прекъснат.
— Ето го вертолета – извика пилотът.
— Може ли да види вана? – попита Ханли.
— Вероятно – рече пилотът и увеличи височината, – но все още е много далече.
— Махай се оттам – нареди му Ханли. – Британските власти току-що ни уведомиха, че изтребителите им са само на няколко минути. Те ще поемат нещата оттук.
— Разбрано – отвърна пилотът на челинджъра.
На земята близо до вана двамата мъже наблюдаваха приближаването на чесната.
— Май виждам вертолет в далечината – рече единият от тях.
Другият се загледа в мъглата.
— Съмнявам се – отвърна той. – Ако беше толкова близо, щяхме да чуем двигателя и въртенето на ротора.
Зърнаха как вратата на чесната се отваря.
Двамата мъже щяха да чуят двигателя на хеликоптера, ако работеше. Но в кабината на хеликоптера беше настъпила злокобна тишина, чуваше се само свистенето на въздуха покрай корпуса, докато Адамс започваше авторотацията. Насочи се към сушата и помоли да успеят да стигнат до нея.
Кабрило точно видя вана и светещите фарове, когато полетяха надолу.
Дори не понечи да го каже на Адамс по микрофона, прикрепен към слушалките – трябваше да мисли за друго в момента.
Бенет избута кутията и тя полетя през отворената врата. После изправи чесната и се насочи към летището в Инвърнес. Набираше височина, за да мине над хълмовете от другата страна на езерото, когато зърна за миг хеликоптера само на сто и петдесет метра от земята.