— Предадохме каквото открихме на господин Ханли – отвърна Сенг. – Той каза, че вие ще ни уведомите.
Колата се отдалечи от хелипорта и излезе от парка. Спря на светофара и изчака да завие по Куинстоун Роуд, за да прекоси Албърт Бридж.
Кабрило започна да обяснява, докато Сенг ги караше към „Савой“.
„Орегон“ се носеше на юг. Наближаваше полунощ на 30 декември и по график корабът трябваше да стигне до доковете близо до Лондон около 9 часа сутринта местно време. Заседателната зала беше претъпкана. Ханли пишеше върху дъската за съобщения. По нея почти не беше останало празно място.
— Това е, което знаем – завърши той. – Сега смятаме, че кражбата на метеорита и кражбата на украинската ядрена бомба не са свързани. Вярваме, че Ал-Халифа и неговата група са научили за метеорита от продажен служител на „Ешелон“ и Ал-Халифа е решил да го включи в досегашния си план, който според нас е терористична атака в сърцето на Лондон.
— Кой стои зад открадването на метеорита? – попита Мърфи.
— Последната информация, която беше събрана от господин Труит в Лас Вегас, сочи към Халифакс Хикман.
— Милиардерът ли? – обади се Рос.
— Точно така – потвърди Ханли. – Още обаче не знаем защо. Хикман инвестира в хотели, курорти, казина, производство на оръжия, домакински продукти. Освен това има верига от погребални домове, железарска фабрика за пирони и уплътнители. Има интереси в железопътната индустрия и нефтодобива, както и в сателитната телевизия.
— Старомоден магнат – изсумтя Пит Джоунс. – Не като днешните. Истинските богаташи сега правят пари само от един бизнес, от софтуер или от верига пицарии.
— Не е ли саможив? – поинтересува се Джулия Хъксли.
— Прилича на Хауърд Хюс – усмихна се Ханли.
— Ще направя психопортрет – предложи Хъксли, – за да знаем с кого си имаме работа.
— Холпърт рови из компютърните файлове, докато говорим, за да види дали можем да намерим мотив.
— Какво е положението с метеорита сега? – намеси се Франклин Линкълн.
— Както всички знаете, Хуан и Адамс са видели как напуска Фарьорските острови на борда на една чесна, която успяха да проследят. Понеже на хеликоптера му свърши горивото, Хуан преследваше вана, който прибра пратката от чесната, с автомобил до една железопътна гара близо до Единбург. Точно се канеше да се намеси, когато президентът, посредством Овърхолт, му нареди да остави британските власти да се справят с проблема. Те възнамеряваха да спрат влака преди час, но още не знаем как са се развили събитията.
— Значи, ако са го взели – предположи Хали Касим, – нашето участие се свежда до това да го върнем на Съединените щати.
— Точно така – потвърди Ханли, – затова искам да се съсредоточим върху ядрената бомба. Смятаме, че е била превозена през Черно море до пристанище на остров Шепи от гръцки товарен кораб. Там според нас бойци от терористичната организация на Ал-Халифа са я откраднали, без да платят, и са я откарали в неизвестна посока. Сенг и Мидоус бяха на място и откриха видеокасета, която ви насочи към евентуалното й сегашно местоположение.
— Странно изглежда – вметна Джоунс, – че след смъртта на Ал-Халифа останалите не са зарязали мисията. Водачът им е убит, а те все още възнамеряват да я изпълнят ли?
— Това е най-хубавият момент – подчерта Ханли. – Ние мислим, че те още не знаят за смъртта на Ал-Халифа.
— Явно не е необичайно, че не се е свързал с тях.
— Така е, а вероятно и преди го е правил – поне според докладите, които сме натрупали през годините.
— Значи един от нас ще стане Ал-Халифа? – допусна Мърфи.
Ханли махна на Никсън, който кимна и посегна към касетофона.
— Открихме сателитния телефон на Ал-Халифа в джоба му. Имаше кратко съобщение на гласовата му поща. Сверих го със съществуващ запис и вкарахме гласа му в компютъра.
Никсън натисна копчето и гласът на Ал-Халифа се разнесе из залата.
— Мислим, че можем да се обадим на хората му по телефона и да си уредим среща – каза Ханли, – и по този начин да се доберем до бомбата.
— С колко време разполагаме? – попита Касим.
— Смятаме, че ще ударят утре, точно в полунощ.
— Навръх Нова година! – възкликна Мърфи. – Ах, тези надути копелета! Имаш ли представа къде?
— Има празненство и концерт в парка точно до Бъкингамския дворец – обясни Ханли. – Елтън Джон ще пее.
— Сега наистина побеснях – изръмжа Мърфи. – Харесвам музиката на този пич.
— Добре, слушайте всички – обърна се към насъбралите се Ханли. – Искам да се разотидете по каютите и да поспите. Повечето отивате в Лондон утре да работите по операцията. Ще се съберем в заседателната зала в седем сутринта за разпределение на задачите и веднага щом наближим Лондон, ще бъдете свалени и изпратени в града. Има ли още въпроси?