— Само един – рече Хъксли. – Някой знае ли как се обезврежда атомна бомба?
≈ 37 ≈
— Остави я най-отпред – нареди Сенг, когато спряха пред хотел „Савой“ и слязоха от колата. Извади една стотачка и я подаде на пиколото. – Не я блокирай вътре.
Кабрило влезе във фоайето и се отправи към регистратурата.
— Мога ли да ви помогна? - попита служителят.
— Името ми е Кабрило, компанията ми е направила резервация.
Служителят вкара името, после погледна бележката, написана от генералния директор. Бележката гласеше: „Изключително ценен постоянен клиент – неограничен кредит потвърден – банка на остров Вануату – четири апартамента с изглед към реката за довечера – допълнителни стаи, ако има нужда.“
Служителят се пресегна да вземе ключовете, после щракна с пръсти и един носач веднага дотича. В този момент Мидоус и Сенг влязоха във фоайето.
— Виждам, че нямате багаж, господин Кабрило – отбеляза служителят. – Да уредим ли да ви се напазарува?
— Да – отвърна Кабрило и протегна ръка за лист и химикалка. Започна да пише. – Обадете се в „Хародс“ утре сутринта. Има един господин Марк Андерсън в мъжка мода – помолете го да достави тези неща. Вече има размера ми.
Мидоус и Сенг се приближиха до рецепцията, всеки с по две чанти в ръце. Кабрило им връчи по един ключ.
— Трябва ли ви нещо от „Хародс“? – попита той.
— Не – отказаха двамата мъже в един глас.
Носачът понечи да вземе багажа им, но Сенг вдигна ръка и го спря.
— Ние ще се погрижим за чантите – каза той и пъхва на мъжа една двайсетачка. – Само елате с нас догоре, за да свалите количката обратно.
Саковете бяха пълни с оръжие, комуникационна апаратура и достатъчно С-6 да се сравни хотелът със земята. Недоумяващият носач кимна, бутна количката по-близо и изчака да придружи мъжете до апартаментите им.
— Какво ви се яде, момчета? – поинтересува се Кабрило, когато Сенг и Мидоус поставиха чантите върху количката.
— Аз искам закуска – отвърна Мидоус.
— Изпратете три пълни английски закуски в моя апартамент – поръча Кабрило, като вдигна ключа към служителя – след четирийсет и пет минути.
— Да се изкъпем и преоблечем – предложи Кабрило на придружителите си, – и да се срещнем в апартамента ми в един и половина.
След това, последвани от носача, двамата забутаха товарната количка към асансьора и се качиха по стаите си. Когато стигнаха до апартамента на Кабрило, той отключи вратата и спря.
— Изчакайте тук, моля – рече той. – Искам дрехите ми да бъдат изпрани и изгладени.
Влезе вътре, съблече се, метна си един от халатите в гардероба и се върна до вратата с купчина дрехи.
Подаде ги на носача в найлонова торба за пране, заедно с една стодоларова банкнота, и се усмихна.
— Върнете ми ги колкото се може по-бързо.
— Искате ли да ви се лъснат обувките? – попита мъжът.
— Не, благодаря – отвърна Кабрило – и така са си добре.
Щом носачът си тръгна, Кабрило влезе под душа. Когато се изкъпа, отново облече хавлиения халат, отиде до вратата и я отвори. Отпред имаше кошница с тоалетни принадлежности, занесе я в банята, обръсна се, наплиска бузите си със скъп афтършейв, после си изми зъбите и се среса. Чак след това влезе във всекидневната и набра командната зала на „Орегон“.
Докато Кабрило привършваше с тоалета си, във Вашингтон минаваше осем вечерта. Томас Дуайър-Ти Ди през последните два дни беше работил на смени в лабораторията за заразни вещества във Форт Депик, Мериленд, която се намираше в планините северно от Вашингтон, близо до Фредерик. Дуайър беше изтощен и почти готов да приключва за тази вечер. Досега беше подложил мострите от Аризона на ултравиолетови лъчи, киселини, различни комбинации от газове и радиация.
И нищо не бе станало.
— Готов ли си да приключваме за тази вечер? – попита армейският техник.
— Само да си отрежа мострата за утре – рече Дуайър, – ще започнем отново в осем сутринта.
— Искаш ли да загрея лазера? – предложи техникът.
Дуайър погледна през дебелото стъкло на прозореца мострата, хваната в менгеме върху тезгях в плътно изолираното помещение. Дуайър беше поставил преносим пневматичен циркуляр с диамантено острие във входящата камера преди това, после го беше монтирал на тезгяха през стената с дебели ръкавици от кевлар*. Циркулярът сега се намираше в щипците на робот, който Дуайър можеше да движи посредством джойстик.