[* Материалът има поразителни якостни качества. Проба от кевлар е до пет пъти по-здрава от проба от стомана със същото тегло. Издържи на температура до 450°С. – Б.пр.]
—Ще използвам циркуляра – отвърна Дуайър. – Стой си.
Техникът се отпусна на един стол зад огромното контролно табло. Стената пред него, включително пространството около малките прозорци, които гледаха към запечатаната камера, беше покрита със скали и циферблати.
— Няма реакция – заяви техникът.
Дуайър внимателно размърда джойстика и пусна циркуляра да се върти. След това бавно го наклони надолу към мострата. Циркулярът взе да пуши, след което рязко спря.
Щяха да го оправят най-рано утре по обяд.
Гъндърсън-Маляка приземи гълфстрийма и продължи по маркировката на „Хийтроу“. Двамата с Пилстън се бяха редували кой да спи през полета от Лас Вегас. Труит беше подремнал отзад и сега беше буден и пиеше втората си чаша кафе.
— Да ти долея ли? – попита той през вратата на пилотската кабина.
— Няма нужда – рече Гъндърсън. – Ти, Трейси, искаш ли?
Пилстън говореше с кулата по радиото, но направи отрицателен знак с ръка.
— Ханли ви е запазил хотел близо до летището – съобщи Труит. – Аз ще взема такси до града.
Гъндърсън зави и се приближи към мястото за спиране.
— Ще заредим, после ще останем да чакаме в хотела – рече той.
— Звучи като план – усмихна се Труит.
Нещо го човъркаше по време на целия полет, но не можеше да установи какво. Опитваше се да си спомни интериора в кабинета на Хикман от часове, но колкото и да се мъчеше, картината така и не му се изясни. Облегна се на креслото, разкопча колана си и изчака гълфстриймът да спре.
След десет минути беше в таксито и се носеше по пустите улици към „Савой“. Таксито минаваше покрай гара Падингтън, когато изведнъж го осени.
Овърхолт възнамеряваше да спи на канапето в кабинета си. Залозите бяха направени, все нещо щеше да се случи през следващите четирийсет и осем часа. Наближаваше десет, когато президентът се обади отново.
— Твоите хора са се издънили – уведоми го той. – Във влака е нямало нищо.
— Невъзможно – не повярва Овърхолт. – От години работя с Корпорацията, те не правят грешки. Метеоритът е бил във влака – сигурно са го преместили отново.
— Е, сега е някъде в Англия.
— Кабрило е в Лондон в момента – съобщи Овърхолт, – издирва изчезналото ядрено оръжие.
— Лангстън – каза президентът, – гледай да овладееш скоро положението, иначе започвай да мислиш за пенсиониране.
— Да, сър – смотолеви Овърхолт, преди линията да прекъсне.
— Метеоритът се движи на юг по пътя, южно от Бирмингам – отговори умореният Ханли на въпроса на Овърхолт. – Утре сутринта ще сме близо до Лондон, ще свалим хората си и ще го открием.
— Дано! – въздъхна Овърхолт. – Заложил съм ся главата. Какво е положението с бомбата?
— Кабрило и екипът му възнамеряват да установят с точност местоположението й и после да се свържат с МИ-5 – обясни Ханли.
— Тази вечер ще спя в кабинета си – рече Овърхолт. – Обади ми се, ако стане нещо.
— Обещавам – отвърна Ханли.
Дик Труит взе ключа си от рецепцията, после даде бакшиш на портиера да отнесе чантата в стаята му. Запъти се по коридора към апартамента на Кабрило и тихо почука на вратата. Отвори му Мидоус
— Лесни пари – подхвърли Мидоус, когато видя кой е. Отстъпи встрани, за да може Труит да влезе. Изядени наполовина подноси с храна стояха върху масата заедно с разтворени папки и бележници.
— Добро утро, шефе! – поздрави Труит Кабрило.
После отиде до телефона и си поръча от румсървиса троен сандвич и кока-кола. Върна се до масата и седна на един стол.
Холпърт е открил самоличността на войника от снимките, които си откраднал – рече Кабрило, – но още не знаем каква е връзката му с Хикман.
— Той му е син – просто отвърна Труит.
— По дяволите! – изруга Сенг. – Това обяснява всичко.
≈ 38 ≈
— Трябва да му е – продължи Труит, – когато бях в кабинета на Хикман, видях нещо, което ми се стори странно, но нямах време да го проуча, защото той влезе в апартамента. На една полица близо до бюрото имаше две бронзови бебешки обувки.
— Много странно – замисли се Кабрило. – Не се знае Хикман да има деца.
— Да – съгласи се Труит, – но около тях бяха увити метални войнишки плочки.