Гудлън направи знак на сервитьора да намери бутилка от силното, с дъх на лакрица* алкохолно питие от Близкия изток, после погледна към Лабабити.
[* Сладък корен – Б.пр.]
— Сали Задната прашка или Сали Камшика?
— Задната прашка за него – посочи Лабабити – и Камшика за мен.
Гудлън се втурна да извести жените. След няколко секунди сервитьорът сложи бутилка арак и чаша на масата. Амад, който трябваше да умре на другия ден, изглеждаше уплашен.
Дерек Гудлън затвори вратата зад Лабабити и неговия приятел, после се върна обратно в кабинета си.
Седна и започна да брои купа с пари, като от време на време надигаше манерката си с бренди. Добра нощ. Арабинът и мълчаливият му приятел бяха добавили дет хиляди лири към нощния оборот. Заедно с редовия клиент японец, който беше загубил здраво на рулетка, това му гарантираше 30 процента отгоре в сравнение с изкараното предишната вечер.
Слагаше ластик на пачка с банкноти, за да я пъхне в сейфа, когато някой почука на вратата.
— Изчакай! – извика той, прибра парите в сейфа, затвори го и завъртя скалата. – Добре – рече, – влез.
— Дошла съм за хонорара си – обясни Сали Задната прашка, – за последния си хонорар.
Лявото й око беше синьо и подуто.
— Лабабити? – попита Гудлън. – Мислех, че си с момчето.
— Бях – отвърна Сали. – Стана зъл, когато…
— Когато какво? – изгледа я въпросително Гудлън.
— Когато не можа да го вдигне – смънка жената. Гудлън бръкна в чекмеджето на бюрото си, взе единия от пликовете, които беше приготвил за момичетата, работили през нощта, и й го връчи.
— Вземи си няколко дена – рече той, – и ела на работа в сряда.
Като кимна уморено, тя излезе от кабинета и се отдалечи по коридора.
Лабабити караше ягуара на запад по Лидънхол Стрийт. Амад седеше мълчаливо на седалката до него.
— Добре ли прекара? – попита Лабабити.
Амад изсумтя.
— Готов ли си за утре?
— Аллах е велик – тихо прошепна Амад.
Лабабити се извърна и погледна йеменеца, който зяпаше през стъклото сградите отстрани на пътя. Започваше да се съмнява в Амад, но запази опасенията себе си. Утре сутринта щеше да му даде последните указания.
После щеше да прекоси Ламанша и да избяга във Франция.
Труит се спусна по Странд към страничната улица, където според данните се намираше наетият от Лабабити апартамент. На най-долния етаж имаше празен магазин или офис. Трите етажа отгоре, където се намираха апартаментите, бяха тъмни, обитателите спяха. Труит разби ключалката на вратата на фоайето и огледа пощенските кутии. Точно четеше имената, когато един ягуар спря пред сградата и от него слязоха двама мъже. Труит се мушна покрай асансьора към стълбището, което водеше нагоре по етажите, и чу как мъжете влязоха във входа и се запътиха към асансьора.
Изчака асансьора да слезе, вратата да се отвори и затвори, и да тръгне да се качва нагоре, след това се показа и погледна числото върху светлинното табло над вратата. Асансьорът спря на третия етаж. Труит се върна при стълбите и изкачи трите етажа. След това извади един малък микрофон от джоба си, пъхна слушалката в ухото си и тръгна бавно по коридора пред апартаментите. В един някакъв мъж хъркаше, в друг – котка измяука тихо. Беше стигнал до средата на коридора, когато чу гласове.
— Това се разгъва и става на легло – рече гласът.
Труит не можа да чуе отговора. Видя кой номер е и си представи къде трябва да са прозорците на жилището откъм улицата. След това размаха покрай затворената врата малкия гайгеров брояч, който носеше със себе си.
Нямаше данни за радиация.
Слезе тихо по стълбите, излезе от сградата и погледна към прозорците на апартамента на Лабабити. Щорите бяха спуснати. Труит се плъзна под задницата на ягуара и прикрепи малък магнитен диск към резервоара. После претърси колата с гайгеровия брояч и се увери, че е чиста.
Като запомни разположението на оставалите сгради, той се върна обратно на Странд.
Улицата беше почти пуста; само няколко таксиметрови коли минаха и един камион зареждаше ресторанта „Макдоналдс“, който работеше денонощно. Труит мина по северната страна на Странд и се зачете в афишите пред театрите. Стигна почти до Лечистър Скуеър, преди да се обърне и да пресече на южната страна.
Мина покрай магазин с класически британски мотоциклети. Спря и разгледа моторите на витрината, осветени от прожектори и изложени за продажба. „Ариел“, „Би Ес Ей“, „Триумф“, дори и легендарните „Винсънт“. Сладкарница за мотористи.