Върна се в „Макдоналдс“ и си поръчка поничка и кафе.
В 5,30 лондонско време – 9,30 вечерта в Лае Вегас – капитан Джеф Порт от полицията се мъчеше да убеди шефа на охраната на „Дриймуърлд“ да го пусне да влезе в апартамента.
— Нуждаеш се от съдебно разпореждане – запъна се шефът на охраната, – само така мога да те пусна да влезеш.
Порт се замисли.
— Разбрахме, че е имало взлом – рече той, – така че разследваме местопрестъпление.
— Пак не мога да те пусна, Джеф – не отстъпи шефът на охраната.
— Тогава ще събудя някой съдия и ще взема заповед – закани се Порт – и когато го направя, ще се върна с телевизионни камери. Добре ще се отрази на оборота на казиното ви – полиция и репортери из цялото лоби и общите помещения.
Шефът на охраната се замисли за миг.
— Нека първо да се обадя – каза той най-сетне.
Хикман почти беше стигнал до Мейдънхед, когато сателитният му телефон иззвъня. След като шефът на охраната му обясни какво става, Хикман рече:
— Кажи им, че имат нужда от заповед, и нареди на съвета ни да намери начин да я спре. Прави каквото искаш, но гледай да ги забавиш колкото се може повече.
— Има ли проблем, сър? - попита мъжът.
— Нищо, с което да не мога да се оправя – отвърна Хикман и затвори.
Мрежата около него се затягаше и той усещаше как нишките го притискат.
Майкъл Холпърт разшири търсенето. Закачи се към компютъра на Федералната авиационна служба и изкара всички данни за самолетите на Хикман. Веднага щом ги видя, разбра, че това е техният човек. Един от тях, „Хоукър“ 800ХР, скоро беше подал летателен план за Гренландия. Последният подаден план беше Лас Вегас – Лондон, което означаваше, че самолетът на Хикман в момента беше в Лондон.
Разпечата ги и започна да претърсва британските архиви за недвижима собственост.
Нямаше нищо на името на Хикман, затова започна да търси, като използваше дългия списък с компаниите му. Щяха да минат часове, преди търсенето да донесе плодове. Докато компютърът си вършеше работата, Холпърт опита да си представи защо един от най-богатите хора на света ще иска да заговорничи с арабски терористи и да взривява атомна бомба в Лондон.
Винаги беше или любов, или пари, помисли си.
Ала не можеше да си представи как Хикман щеше да изкара пари от катастрофа като взривяване на ядрена бомба. Близо час се опитваше да намери някакъв финансов мотив, но така и не успя.
Тогава трябва да е любов, реши той.
И кого човек обича толкова, че да увива, ако не семейството си?
≈ 39 ≈
„Орегон“ акостира в Саутенд-он-Сий на устието на Темза малко след шест сутринта.
Всички бяха на крак, взели душ. Един по един се изредиха през трапезарията да закусят. Трябваше да се съберат в заседателната зала в седем. Ханли беше открадвал няколко часа сън и беше започнал работа отново в пет сутринта, организирайки придвижването, настаняването и снабдяването на наличния състав с оглед на предстоящата операция.
Малко след шест се обади на Овърхолт и го събуди.
— Екипът ни заминава за Лондон след малко – уведоми го той. – Смятаме, че сме открили главните действащи лица, но засега не можахме да засечем радиация.
— Координирате ли се с МИ-5? - попита Овърхолт.
— Господин Кабрило скоро ще се свърже с тях и ще им предаде командването на операцията. Иска само да е сигурен, че нашият екип е на позиция да ги подкрепи.
— Звучи разумно – уморено се съгласи Овърхолт. – Какво е положението с метеорита?
— Правим нещата едно по едно – изтъкна Ханли. – Щом бомбената заплаха бъде премахната, ще пренасочим хората си към другия проблем.
— Къде е настоящето му местонахождение?
— Южно от Оксфорд – отговори Ханли. – Ако се придвижи към покрайнините на Лондон, ще реагираме. Ако не, ще се погрижим за него, след като бомбата бъде обезопасена.
— Опитите на полицията на Лас Вегас бяха осуетени – смени темата Овърхолт, – затова издадох заповед за нуждите на националната сигурност, която им дава правомощия да правят каквото трябва. Всеки момент ще влязат в апартамента. Да знаеш, че ако не сте прави и Хикман няма нищо общо, докато радиоактивните частици падат, аз ще съм си загубил работата.
— Не се тревожете, господин Овърхолт – рече Ханли, – търсим квалифицирани кандидати, които да се присъединят към екипа ни.
— Голям веселяк си, Ханли – отвърна Овърхолт, преди да затвори.
Ханли върна телефона на вилката на командното си кресло и се обърна към Стоун:
— Как вървят приготовленията?