— Както винаги господин Труит е на разположение и действа – докладва Стоун. – На крак е от рано сутринта. Купил е британски дрехи за хората, които пращаме в Лондон. Уредил е и един туристически автобус да дойде да ги вземе. Когато последно се чухме, беше в автобуса на път за насам.
— Страхотен човек! – възхити се Ханли. – Ами Никсън?
— Никсън е подготвил оборудването и извършва последна проверка, докато говорим.
— Холпърт? – попита Ханли.
— Още работеше, когато проверих за последно. Каза, че проучвал от различен ъгъл и щял да сподели подробностите след няколко часа.
— Какво е разпределението на хората? – мина към следващия въпрос Ханли.
— Четирима вече са в Лондон – отвърна Стоун, като прегледа разпечатката. – Кабрило, Сенг, Мидоус и Труит. Шестимата, които ще заминат, са: Хъксли, Джоунс, Линкълн, Касим, Мърфи и Рос.
— Значи разполагаме с десет души в Лондон – пресметна Ханли.
— Точно така. Въздушното подкрепление на „Хийтроу“ са: Адамс с вертолета и Гъндърсън и Пилстън в гълфстрийма. Джуди Майкълс току-що приключи с отпуска и поема самолета амфибия.
— Оперативни на „Орегон“? – попита Ханли.
— Гънън, Барет, Хорнсби, Райнхолд и Райс.
— Кои остават?
— Ти, аз, Никсън в Магическата работилница, Крабтри по транспорта и снаряжението и Кинг – довърши Стоун.
— Забравих за Кинг – рече Ханли. – Трябва ни там за подкрепление.
— Искаш ли да го включа в групата на Труит?
Ханли се замисли за миг.
— Не – реши накрая. – Накарай Адамс да го вземе и двамата да чакат в готовност. Нека са близо до мястото, готови да излетят незабавно. Адамс и Кинг могат да осигурят въздушно покритие.
— Ще уредя нещата – обеща Стоун.
— Отлично!
— Труит е огледал жилищната сграда на главния заподозрян рано сутринта – уведоми хората на Кабрило.
Тримата със Сенг и Мидоус закусваха в неговия апартамент.
— Къде е той сега? – попита Мидоус.
— На път към пристанището, където е акостирал „Орегон“, за да вземе останалата част от екипажа.
— Значи не е открил следи от бомбата – заключи Сенг, – иначе вече щяхме да действаме.
— Правилно – потвърди Кабрило.
— Ще чакаме да се размърдат ли? – попита Мидоус.
— Ако бомбата е в Лондон – рече Кабрило – и главните участници разберат, че някой ги следи, могат да я взривят по всяко време. Може да не улучат първоначалната мишена, но с атомна ракета – дори и малка като тази – щетите ще са ужасяващи.
— Значи се опитваме да ги изкараме от скривалището – уточни Сенг, – след това взимаме и обезвреждаме оръжието?
— Сигурен съм, че МИ-5 няма да се съгласят – подсмихна се Кабрило, – но аз така бих препоръчал.
— Кога ти е срещата с тях? – поинтересува се Мидоус. Кабрило си избърса устата с ленената салфетка и погледна часовника си.
— След пет минути – отвърна той – във фоайето.
— Какво искаш да направим ние? – попита Сенг.
— Обиколете района около апартамента и огледайте разположението.
Едуард Гиб не беше доволен. Да те събудят навръх Нова година и да ти наредят да идеш на работа, не се връзваше много с представата му за приятно изкарване на празника. Един адвокат му беше позвънил рано сутринта и го беше помолил да се срещне с новия собственик на фабриката и да отключи вратите. Гиб за малко щеше да откаже – беше решил да се пенсионира и възнамеряваше да го съобщи на отдел „Човешки ресурси“ веднага щом започнеха работа – но идеята да се запознае с тайнствения купувач на фабриката го заинтригува.
След като си взе душ, облече се и закуси набързо препечена филийка и чай, той подкара към фабриката. Пред входа беше спряла лимузина със запален двигател, изгорелите газове образуваха облачета в студения въздух. Гиб се приближи и почука на задното стъкло. Пътникът вътре свали прозореца и се усмихна.
— Господин Гиб? – попита той.
Гиб кимна.
— Халифакс Хикман – представи се мъжът, излезе от колата и застана на асфалта близо до вратите. – Моля да ме извините, че ви откъснах от семейството ви в празничния ден.
Двамата се здрависаха.
— Няма проблем, сър – отвърна Гиб и се запъти към вратата. – Разбирам, че искате да видите за какво сте си дали парите колкото се може по-скоро
— Бях тръгнал към европа – излъга Хикман – и нямам много време.
— Разбирам сър – кимна Гиб, бръкна в джоба си, извади връзка ключове и отвори вратата.
— Благодаря ви – каза Хикман, когато Гиб дръпна вратата и отстъпи крачка встрани.
— Задръжте ги – предложи Гиб и му подаде ключовете – имам още една връзка.