Выбрать главу

— Ето какво е положението в момента – започна той.

— Смятаме, че сме открили местоположението на бомбата, като сме свели кръга до Уест Енд в Лондон. Господин Труит е проверил жилищната сграда, която нашият заподозрян Небаил Лабабити тайно е наел, и е успял да види как той и още един мъж се прибират у дома късно през нощта. След като влезли в апартамента, господин Труит проверил мястото пред вратата с гайгеров брояч, но не открил следи от радиация.

Вие шестимата отивате като подкрепление на господин Кабрило, който вече е там заедно с господин Мидоус и господин Сенг. Господин Труит също така е поставил проследяващо устройство на ягуара на Лабабити и засега не се наблюдава някакво движение.

— Какъв мислите, че е техният план? – попита Рос.

— Все още смятаме, че възнамеряват да ударят в полунощ на Нова година – отвърна Ханли – като сим­воличен жест.

— Ще получим точните си задачи, щом стигнем в Лондон, така ли? – обади се Мърфи.

— Точно така – потвърди Ханли. – Господин Кабрило ще координира действията ни с МИ-5. Заедно ще ви наз­начат конкретните задачи, когато настъпи моментът.

Пейджърът му започна да вибрира, той го откачи от колана си и прочете съобщението.

— Добре, хора – обяви той, – господин Труит е пристигнал, за да ви заведе в Лондон. Отпред е. Вземете сандъците със запаси, които Никсън ви е приготвил, подредени са до трапа. Има ли други въпроси?

Никой не се обади.

— На добър час тогава! – пожела им Ханли.

Шестимата се изнизаха през вратата надолу по коридора.

Кабрило приключи с изложението си и Флеминг отпи глътка чай.

— Министър-председателят няма да може да дър­жи обществото на тъмно по този въпрос – призна Фле­минг.

— Знаеш, че ако групировката „Хамади“ разбере, че сме ги разкрили, могат да детонират бомбата по всяко време – изтъкна Кабрило. – Най-добре е да опи­таме да осъществим контакт, като използваме запи­са с гласа на Ал-Халифа, или просто да ги изчакаме да се раздвижат, да ги проследим до бомбата и да я детонираме.

— Трябва да отменим концерта – рече Флеминг. – Поне ще намалим броя на хората в непосредствена близост.

— Мисля, че така ще заподозрат нещо – противопостави се Кабрило.

— Тогава поне да преместим кралското семейство и министър-председателя на безопасно място – настоя Флеминг.

— Ако можете да го направите незабелязано, нап­равете го. – Принц Чарлс трябва да обяви излизането на Елтън Джон на сцената, но може да се извини, че е болен – отбеляза Флеминг.

— Използвайте двойник – предложи Кабрило.

— Ако планът е атентат на концерта – каза Флеминг – и бомбата още не е поставена, значи трябва да я дос­тавят до мястото.

— Възложи тайна проверка с гайгеров брояч на всички места в непосредствена близост до сцената, ако не се открие радиация, ще приемем, че възнаме­ряват да доставят бойната глава в последния момент с превозно средство.

— Значи елиминираме района близо до концертна­та сцена и ако не открием нищо – бавно отвърна Фле­минг, – трябва просто да завардим пътищата, които водят към Мейфеър и Сейнт Джеймс.

— Точно така – съгласи се Кабрило. – Движението там вече е ужасно. Просто разположете камиони в страничните улици, които могат да излязат и да зат­ворят пътя. Не мисля, че ще се стигне дотам. Ако сме прави и Лабабити държи бомбата, знаем, че не е в ягуара му, но е някъде наблизо. Мисля, че единствената ни надежда е да кръжим около него като мухи над труп. И да го пипнем в точния момент.

— Ако грешим и той не ни заведе до бомбата – про­дължи Флеминг, – тогава единствената ни надежда да я спрем, е като оградим Мейфеър и Сейнт Джеймс.

— Ако поставите камионите си както трябва, нито една кола на света няма да може да проникне по тези улици.

— Но ще имаме ли време да обезвредим бомбата – попита Флеминг.

— Колкото по-далече от мястото на концерта я намерим, толкова повече време ще имаме. Погрижете се да раздадете на всичките си хора диаграми, за да знаят кои жици да прережат, за да спрат часовниковия механизъм.

— Боже – възкликна Флеминг, – само ако знаехме къде се намира бомбата!

— Ако знаехме, щеше да е страшно лесно.

≈ 40 ≈

Овърхолт осведомяваше главнокомандващия си.

— Ето докъде сме, господин президент – каза Овърхолт рано сутринта на 31 декември.

— И предложихте на британците да им помогнем с всички сили? – уточни президентът.