— Абсолютно – заяви Овърхолт. – Флеминг, който оглавява МИ-5, каза, че за момента не можем да направим нищо друго, освен да докараме двама от нашите ядрени специалисти от военновъздушната база в Мейденхол.
— И го направихте, разбира се – предположи президентът.
— Един хеликоптер от военновъздушните сили ги превози преди час – отвърна Овърхолт. – Вече са в Лондон и сигурно са се свързали с Корпорацията и МИ-5.
— С какво друго можем да помогнем?
— Свързах се с Пентагона. Подготвят помощи и лекарствени средства, ако стане беля.
— Наредих целият поддържащ персонал в посолството ни в Лондон да бъде евакуиран – рече президентът. – Малцина бяха останали заради празниците.
— Не знам какво друго можем да направим – въздъхна Овърхолт, – освен да се молим всичко да свърши добре.
От другата страна на океана Флеминг уведомяваше министър-председателя.
— Това са последните новини – довърши той. – Трябва да евакуираме вас и семейството ви колкото се може по-скоро.
— Не съм човек, които бяга от битка – подчерта министър-председателят. – Евакуирайте семейството ми, но аз оставам. Ако нещата тръгнат на зле, не мога да оставя съгражданите си да умрат, след като предварително съм знаел за опасността.
Спорът трая няколко минути, Флеминг молеше министър-председателя да позволи да го заведат на безопасно място. Той пък не отстъпи от решението си.
— Сър – не се стърпя накрая Флеминг, – и да станете мъченик, нищо няма да помогнете.
— Вярно е – изрече много бавно министър-председателят, – но ще остана.
— Поне ни позволете да ви отведем в бункерите под Министерство на отбраната – помоли Флеминг. – Те са укрепени и имат генератори за свеж въздух.
Министър-председателят се изправи. Срещата беше приключила.
— Ще бъда на концерта – заяви министър-председателят. – Уредете охраната.
— Да, сър – кимна Флеминг, изправи се и тръгна към вратата.
Извън апартамента, на страничната пресечка на Странд, четири параболични микрофона бяха скрити в съседните сгради и насочени към прозорците на жилището на Лабабити. Чиниите улавяха вибрациите от стъклата на прозорците и усилваха звука, докато всичко, което ставаше в апартамента не започнеше да се чува като на запис с висока разделителна способност.
Десетина агенти на МИ-5 се правеха на шофьори на такси и охраняваха близките улици, докато други обикаляха по тротоара, зяпаха по витрините и се хранеха в ресторантите. Трети седяха във фоайето на хотела от отсрещната страна на улицата и четяха вестници в очакване нещо да се случи.
Труит се изправи на седалката си до шофьора, когато автобусът спря пред „Савой“. Беше се обадил на Кабрило от мобилния си телефон и Мидоус и Сенг ги чакаха пред вратите на фоайето. Труит слезе от автобуса, последван от останалите от екипа, и се запъти към входа.
— Трябва да се съберем в апартамента на Кабрило – рече Мидоус, като отвори вратата.
Докато влизаха един по един, Сенг им връчваше ключовете от стаите. След няколко минути всички се бяха събрали в апартамента на Кабрило. Щом се настаниха, председателят поде:
— МИ-5 решиха да не правят опит да задържат устройството, докато няма раздвижване. Ние ще играем ролята на подкрепление, ако по някакъв начин оръжието се приближи до мястото на концерта.
— Какво прави главният заподозрян в момента? – попита Мърфи.
— Насочили сме подслушвателни устройства към апартамента – отвърна Кабрило, – в момента и двамата спят.
— Какво точно ще правим? – обади се Линда Рос.
— Всеки от вас е обучен как се обезврежда бомбата, така че ще бъдете разположени по вероятните маршрути за достъп към мястото на концерта. Ще чакаме там, в случай че ни повикат.
Кабрило се запъти към корковата дъска за съобщения, поставена върху един статив. На дъската беше закачена голяма карта на Лондон, няколко улици бяха отбелязани с жълт маркер.
— С оглед на разположението на апартамента това са най-вероятните маршрути – обясни Кабрило. – Вярваме, че където и да е бомбата сега, у когото и да се намира, той ще мине да вземе Лабабити и другия мъж, за да могат да я поставят заедно на концерта.
— Мислиш, че ще скрият бомбата, ще настроят часовника и ще избягат? – уточни Касим.
— Така се надяваме – призна Кабрило. – Този вид бомби имат предпазен механизъм, който осигурява десет минути от зареждането до взрива, за да се избегнат нежелани експлозии.
— Значи не можеш да натиснеш копчето и бомбата да избухне? – поинтересува се Джулия Хъксли.