— Не – рече Кабрило, – руските атомни бомби си приличат с нашите в това отношение – изискват серия от стъпки преди задействането на устройството. Според нас са купили малка бомба, предназначена за унищожаване на конкретна мишена. Цялото устройство се побира в сандък метър и петдесет дълъг, метър широк и метър дълбок.
— Колко тежи? – намеси се Франклин Линкълн.
— Под двеста килограма.
— Значи със сигурност не могат да я докарат с колело – заяви Пит Джоунс.
— Ще им трябва някакво превозно средство – изтъкна Кабрило, – което значи, че ще трябва да минат по улиците.
После посочи апартамента на картата.
— От апартамента могат да поемат по няколко маршрута. Първият е точно зад нас. Завиват от Странд надолу по Савой Стрийт към Темза и после правят завой при Виктория Ембанкмънт на юг. Щом стигнат до Виктория Ембанкмънт, имат няколко варианта. Да завият по Нортъмбърленд Авеню и да тръгнат надолу до Мол или да продължат по Бридж Стрийт и Грейт Джордж Стрийт и после да поемат по Бърдкейдж Уок. Втората възможност е шофьорът да продължи направо по Странд до Мол, но тогава ще трябва да мине през Черинг Крос и Трафалгар Скуеър, където движението обикновено е много натоварено. Трето, има доста странични улици, по които могат да преминат и да си изработят маршрут, който макар и не директен, ще е по-труден за проследяване.
Засега това са само догадки.
— Твоето усещане какво е, шефе? – попита Труит.
— Не мисля, че ще превозят бомбата от друг квартал на Лондон – тихо отвърна Кабрило. – Мисля, че е близо до жилището на Лабабити. Отправната точка трябва да е апартаментът или някъде много наблизо, и ако аз бях на мястото на шофьора, щях да искам да я доставя колкото се може по-бързо и да се опитам да избягам от първичната зона на взрива. Ще карам по Втория Ембанкмънт, ще стигна до парка, където ще се състои концертът, после ще извърша процедурата по задействането на бомбата и ще избягам, докато дойде време за взрива. В рамките на девет минути ще искам да намеря стабилна сграда, в която да се скрия.
— Докъде се простира първичната зона. – поинтересува се Труит.
Кабрило взе маркера и направи кръгче. В северния край бяха А-40 и Падингтън, в южния край – Челси, почти до Темза. Източната граница беше Пикадили Съркъс, западната стигаше до края на Кенсингтън и Нотинг Хил.
— Всичко в този кръг ще престане да съществува. На километър и половина извън кръга, включително повечето британски държавни сгради ще бъдат тежко засегнати, а на десет километра от центъра на взрива сградите ще бъдат разрушени и ще има силен радиоактивен дъжд.
Всички гледаха към картата.
— Това е почти цял Лондон – каза накрая Мърфи.
Кабрило просто кимна.
— И всички ние ще бъдем изпечени – отбеляза Хъксли, военната лекарка.
— „Изпечени“ медицински термин ли е – попита Джоунс.
Лари Кинг се приближи до мястото, където Адамс беше кацнал, в близост до „Орегон“. Наведе се, за да мине под въртящите се витла, отвори задната врата на „Робинсън“ R44, пъхна калъфа за пушки на седалката и няколко кутии отзад, после отвори предната и се настани на креслото за пасажера. Сложи си слушалките, затвори вратата и я заключи, преди да каже нещо.
— Добро утро, Джордж! – лаконично поздрави той.
— Лари – кимна дружески Адамс, дръпна лоста за управление и вдигна робинсъна от земята, – как върви? Хеликоптерът се понесе напред.
— Хубав ден за лов – подхвърли Кинг, докато гледаше през прозореца.
Ханли им беше уредил да приземят вертолета на покрива на една банка, затворена за празниците. Площадката отгоре се използваше от куриерски хеликоптери, които правеха доставки и взимаха пратки вечерно време през седмицата.
Но първо трябваше да направят една доставка до Батърсий Парк.
Мидоус, Сенг и Труит седяха в предоставения им рейнджроувър и оглеждаха небето. Щом робинсънът се приближи, Мидоус се обърна към Труит.
— Ваше величество, лицето ви пристигна.
Да сложат Труит на мястото на принц Чарлс беше идея на Кабрило и Флеминг се съгласи. Първо, Магическата работилница на борда на „Орегон“ можеше да направи латексова маска, която да възпроизвежда точно чертите на принца и да пасва на всеки член от екипа на Корпорацията, благодарение на сканираните изображения на лицата им, с които Никсън разполагаше. Второ, на Кабрило му трябваше уравновесен човек за ролята и още с пристигането си разбра, че Труит е напълно невъзмутим. И трето, от всички мъже в Корпорацията, Труит най-много приличаше на престолонаследника по ръст и стойка.