— Четирима британски експерти – кимна мъжът – и двама от американските военновъздушни сили.
В този миг молитвите на Амад секнаха и по микрофона се чу как прекосява апартамента.
— Раздвижване – съобщи Флеминг по радиото на десетината мъже, които чакаха. – Не го арестувайте, докато не тръгне към крайната си цел.
Флеминг се помоли всичко да свърши бързо. Часът беше 23,49.
Агенти от МИ-5 имаше отпред, отзад и от двете страни на жилищната сграда. На всяка кола на улицата беше монтирано следящо устройство; на всяка имаше блокиращо електрониката устройство. Всяка беше проверена с гайгеров брояч и всичките бяха чисти.
Всички смятаха, че Амад ще иде на друго място да зземе бомбата.
Но бомбата си стоеше на партера. Беше сложена в коша на руски мотор „Урал“ – на такъв мотоциклет Амад се беше обучавал в Йемен.
Щом вратата на апартамента се отвори и Амад излезе, агент на МИ-5 прекоси фоайето и погледна светлинното табло на асансьора. Показваше, че асансьорът се качва към площадката на Лабабити и после слиза надолу. Асансьорът спря на втория етаж.
Агентът на МИ-5 прошепна информацията по радиото, после бързо излезе от фоайето. Всички, които слушаха, се напрегнаха – моментът беше дошъл и това бе мястото.
Хапването, бирата и веселбата не бяха помрачени от студа и прехвърчащия сняг. Околностите на Хайд Парк и Грийн Парк бяха претъпкани от десетки хиляди веселящи се хора. Зад сцената свръзка на МИ-5 обясняваше на една рокзвезда студената истина.
— Трябваше да ни предупредите – възропта агентът му, – за да анулираме концерта.
— Вече обясни – намеси се Елтън Джон. – Така са щели да събудят подозренията на терористите.
Като видеше жълтия гащеризон, целия в пайети, покритите с камъни слънчеви очила и ботушите с високи токове с мигащи светлинки на подметките, човек лесно можеше да вземе Джон за поредния презадоволен и разглезен музикант, свикнал да живее в пълен разкош. Истината беше съвсем друга. Реджиналд Дуайт се беше издигнал с нокти и зъби от мизерния си живот благодарение на сила, упоритост и десетилетия усилен труд. Никой не може да се задържи на върха на попкласациите толкова десетки години, ако не е издръжлив и реалист. Елтън Джон знаеше как се оцелява.
— Кралското семейство е евакуирано, нали? – попита той.
— Заповядайте, господин Труит – извика агентът на МИ-5 от караваната.
Труит отвори вратата и влезе вътре.
— Това е двойникът на принц Чарлс – обясни агентът.
Джон погледна към Труит и се ухили:
— Изглежда досущ като него – рече той.
— Сър – увери го Труит, – искам да знаете, че ще намерим бомбата и ще я обезвредим, преди да се случи нещо. Благодарни сме ви, че ще ни подкрепите.
— Вярвам в МИ-5 – отвърна Джон.
— Той е от МИ-5 – посочи Труит. – Аз съм от организация, наречена Корпорацията.
— Корпорацията? – попита Джон. – Какво е това?
— Ние сме частни шпиони – каза Труит.
— Частни шпиони – промърмори Джон и поклати глава, – виж ти! Бива ли ви?
— Досега винаги сме успявали на сто процента.
Джон стана от стола си – време беше да върви зад кулисите.
— Направете ми една услуга – рече той, – този път гледайте да успеете на сто и пет.
Труит кимна.
Джон стигна до вратата, но спря.
— Кажи на оператора да не показва принц Чарлс в близък план – лошите могат да гледат.
— Излизаш ли? – попита невярващо агентът.
— Точно така – отвърна Джон, – навън има тълпа мои сънародници, които са дошли да гледат концерта. Или тези мъже – той махна с ръка към Труит и агента от МИ-5 – ще се справят с проблема, или почвам да пея.
Труит се усмихна и излезе след Джон през вратата.
Има шест начина да се влезе в една стая. През четирите стени, пода или през тавана. Амад използва последното. В дъното на втория етаж на сградата, в която се помещаваше апартаментът на Лабабити, имаше килер. Преди два месеца Лабабити внимателно беше изрязал от четирите страни дървения под и го беше махнал, откривайки основите. После с помощта на кръгъл циркуляр с диаметър от шейсет сантиметра, беше изрязал отвор към офиса отдолу. Между основите и дървения капак отгоре беше скрил въжена стълба. След като почисти прахоляка отдолу, взе кръглия отрязък и го закрепи отново отгоре с две пластини. После запълни краищата около стената на килера с маджун, за да не се вижда. Капакът не беше вдиган досега.
Амад отвори килера с помощта на дубликата, който Лабабити беше извадил.
При отворена врата и празен коридор той повдигна капака с помощта на отвертка. Подпря дървения панел на стената, влезе в килера и затвори вратата зад себе си. Извади две куки от джоба си и ги завинти на стената, след което закачи въжената стълба, после махна пластините, които държаха кръглия отрязък от пода, вдигна го и го облегна встрани.