Выбрать главу

Пусна стълбата в дупката и слезе долу.

Всички агенти от МИ-5 по околните покриви бяха насочили биноклите си към втория етаж.

— Нищо – обаждаха се един по един.

Агентът, който беше излязъл от фоайето, влезе от­ново вътре. Отиде до асансьора и видя, че светлинно­то табло още показваше двойка.

— Още е на втория – съобщи по радиото на Флеминг.

В хотела от отсрещната страна на улицата Фле­минг погледна часовника си. Бяха изминали четири минути, откакто заподозреният беше спрял асансьо­ра на втория етаж.

— Качи се по стълбите – заповяда той на агента.

Амад погледна указанията си, написани на арабс­ки, после отвори капака върху пусковия механизъм. Буквите бяха на кирилица, но диаграмата беше лес­на за изпълнение. Амад дръпна лоста и лампичката започна да мига. Завъртя дръжката и настрои вре­мето на пет минути.

После яхна урала и ритна запалването. Щом мото­рът изрева, протегна се към дистанционно за вратата на гаража, залепено с лепенка на дръжките, и натисна копчето. Включи на първа и беше вдигнал почти двай­сет километра в час, когато вратата се вдигна на ме­тър и осемдесет във въздуха и продължи нагоре.

Всичко стана едновременно.

Агентът стигна до втория етаж и докладва, че е празен, в мига, в който вратата на гаража започна да се отваря.

— Врата се отваря – съобщи Флеминг по радиото като се спусна през фоайето към изхода.

Беше на вътрешната стъклена врата, когато мотоциклетът изникна и се понесе по улицата. Амад стиг­на до ъгъла и пое по Странд за секунда.

— Заподоврения е на мотор – извика той по радиото си.

Снайперистите се прицелиха в Амад, но той зави, преди да дойде заповедта за стрелба.

На Странд агенти на МИ-5 караха три таксиметрови коли и чуха обаждането по радиото. Такситата се отделиха от тротоара и се опитаха да препречат пътя на урала. За да ги избегне, Амад сви рязко и се качи на тротоара, после се върна обратно на шосето и наби газта до дупка. Набирайки скорост, той се про­вираше между колите като луд.

Отпред един камион, каран от агент на МИ-5, се опита да блокира улицата, но Амад успя да се промуши.

Преследват ме, помисли си той. Трябваше само да достави бомбата на указаното място или да умре по път. И в двата случая щеше да е мъченик. И в двата случая Лондон щеше да изгори.

Кабрило погледна надолу по улицата и видя как колите на МИ-5 бяха надхитрени. Не бяха предвиди­ли, че може да използва мотоциклет, и операцията можеше да се провали. Можеше да направи само едно – и Кабрило го направи, без да се поколебае.

Сграбчи поставката за вестници от тротоара и я метна през витрината на магазина за мотори. Алармата против крадци се включи. Кабрило се провря през счупените стъкла. Моторът марка „Винсънт Блек Шедоу“ от 1952 година имаше ключ в запалването. Разчисти с крак стъклата от витрината, скочи върху стартера и двигателят из­рева. Вдигна предния край на мотоциклета над перваза, включи на скорост, мина отгоре и излезе на тротоара.

Уралът профуча покрай магазина и се отправи на­долу по Странд.

Кабрило врътна ръчката и се метна отзад. Уралът беше бърз, но никой мотоциклет не можеше да се мери с „Винсънт Блек Шедоу“. Ако уралът нямаше сериозна начална преднина, винсънтът щеше да го настигне за секунди.

— Заподозреният е на зелен мотоциклет с кош и се отправя надолу по Странд – извика Флеминг по ради­ото, – бомбата е у него. Повтарям, бомбата е в коша.

Робинсънът с Адамс и Кинг се вдигна във въздуха. Близо до метроспирката на Трафалгар Скуеър Джоунс и Хъксли извадиха оръжията си и се прицелиха в шосето. Стотици хора се мотаеха наоколо, опитаха се да открият чиста пролука, но не успяха. Пред Во­енния музей Мърфи и Линкълн се обърнаха с гръб към Виктория Ембанкмънт и започнаха да се оглеж­дат надолу към Хайд Парк и Грийн Парк. На Пикадили Стрийт Касим и Рос се разделиха и се помъчиха да покрият двата края на улицата.

Труит стоеше скрит от останалите зад кулисите, докато не дойде време да застане пред микрофона. Пристъпваше от крак на крак и чакаше.

— Време е – каза агентът на Джон.

Труит погледна към агента на МИ-5, но той гово­реше по радиото, така че излезе на сцената и се приб­лижи до микрофона.

— Дами и господа – започна той, – нека посрещнем заедно Нова година с любимия на цяла Англия музи­кант, сър Елтън Джон.