Сцената беше тъмна, виждаше се само Труит После прожекторите осветиха Елтън Джон, който седеше на пианото върху подиума. Все още беше облечен с жълтия гащеризон, но на главата си имаше британски военен шлем от кевлар.
Зазвуча интродукцията към песента „Сетърдей Найтс Олрайт фор Файтинг“* след секунда Джон започна да пее.
[* „Събота вечер става за битка“ – Б.пр.]
Труит слезе от сцената и се приближи до агента на МИ-5
— Идва към нас на мотоциклет – съобщи агентът.
— Отивам да се смеся с тълпата – рече Труит.
Уралът профуча покрай Колоната на Нелсън, Кабрило го преследваше по петите. Искаше да разкопчае палтото си, за да стигне до кобура под мишницата, но не можеше да вдигне ръце от дръжките, за да извади оръжието. Даде газ, моторът се изстреля напред и се изравни с урала точно когато пресякоха Черинг Крос. Хъксли и Джоунс изскочиха на улицата и се опитаха да се прицелят, докато двата мотоциклета профучаваха, но Кабрило беше прекалено близо и навалицата – прекалено голяма.
На пресечката на Странд и Кокспър Стрийт Кабрило се изравни с урала и ритна Амад. Йеменецът кривна, но запази контрол.
— Отиват право към Мол – изкрещя Джоунс по радиото.
Касим и Рос се затичаха по Куинс Уок към ъгъла.
Мърфи лесно избухваше, но когато държеше снайпер в ръцете си, винаги беше много спокоен. Линкълн оглеждаше терена вместо него.
— Единственият чист изстрел през дърветата е, когато почти стигнат до паметника на кралица Виктория – прецени Линкълн.
— Движението на кръговото е по часовника, нали? – попита Мърфи.
— Точно така – потвърди Линкълн.
— Ще гръмна копелето, когато намали, за да завие – в стил Кенеди.
— Видях ги – каза Линкълн, зървайки предниците на двата мотора.
Адамс зави наляво над Старото адмиралтейство и се спусна по Мол в гръб на гонещите се мотоциклети.
— Глава и рамене – каза Кинг по микрофона.
— Шампоана ли?* – подхвърли Адамс.
[* Има предвид популярната марка „Хед еид Шолдърс”, която в превод означава глава и рамене (англ.). – Б. пр.]
— Не, там ще прострелям малкото лайно.
Прицели се и успокои дишането си. От студения вятър през отворената врата на хеликоптера очите му се насълзиха, но Кинг изобщо не го забеляза.
Кабрило погледна напред. Кръговото около паметника на кралица Виктория беше оградено с щандове за храна и будки. Наближаваха мястото на концерта. Подкара успоредно и се приготви да скочи върху урала.
— Четири, три, две, едно – отброи Линкълн.
Мърфи натисна спусъка в мига, в който и Кинг даде изстрел от хеликоптера. Амад почти бе стигнал до кръговото, когато от главата, гърдите и раменете му шурна кръв. След секунда беше мъртъв, едва ли не в същия миг Кабрило скочи от винсънта върху урала. Ръцете му сграбчиха безжизненото тяло.
Неговият мотоциклет се удари в бордюра с дъжд от искри и се претърколи, преди да спре. Кабрило хвърли Амад на земята, йеменецът отскочи от асфалта като порцеланова кукла, паднала от масата. Изключи урала от скорост и удари спирачки. Мотоциклетът спря почти до щандовете.
Кабрило погледна часовника. Оставаха по-малко от две минути. Надяваше се само да е обикновено време, а не метрично.
Труит беше изминал по-малко от двайсет метра в навалицата, когато осъзна, че трябва да махне маската. Като принц Чарлс всеки искаше да го пипне – но щом свали маската, хората се отдръпнаха.
— Господин Кабрило залови бомбата при паметника на кралица Виктория – докладва Линкълн по радиото.
Вой на сирени изпълни въздуха, когато екипите на МИ-5 в коли под прикритие закачиха преносимите си светлини и се насочиха с пълна газ към паметника. Камионите блокираха движението, започнаха да вият сирени за въздушна опасност. Труит стигна до Кабрило точно когато той прекъсваше жицата.
— Още е активна – извика Кабрило, щом го зърна.
Труит бързо се огледа. Отстрани имаше камион на сладоледите „Бен енд Джери“. Изтича и отвори задната врата. Продавачът понечи да каже нещо, но Труитсе намъкна за секунда. Грабна къс сух лед в облечените си с ръкавици ръце и се върна тичешком обратно при Кабрило, който бързо разглобяваше конуса отпред с чифт клещи.
Кабрило тъкмо беше махнал панела, когато Труит се появи.
— Дай да опитаме да охладим пусковия механизъм – предложи той.
Часовникът показваше минута и дванайсет секунди.
— Давай – извика Кабрило.