Ръкавиците на Труит бяха залепнали за парчето сух лед и той не усещаше ръцете си. Сложи леда заедно с ръкавиците върху конуса отпред, след което пъхна посинелите си ръце под мишниците. Часовникът изцъка още няколко пъти, след което замръзна.
Кабрило погледна Труит и се усмихна.
— Изненадам съм, че свърши работа – рече той.
— Нуждата – измърмори Труит през стиснати зъби – е майка на изобретението.
Кабрило кимна и докосна микрофона на гърлото си.
— Трябват ми бомбаджиите при паметника на кралица Виктория, колкото се може по-скоро.
Фойерверки избухнаха над парка и из цял Лондон, отбелязвайки настъпването на новата година.
Две минути по-късно една кола спря и от нея слезе британски офицер. След малко втора кола пристигна и докара специалиста от американските военновъздушни сили. След пет минути двамата мъже бяха разглобили и извадили пусковия механизъм. Сега бомбата представляваше само обвивка на сфера от обогатен уран.
Сърцето й беше изтръгнато от тялото и с него си беше отишла живата сила, която носеше смърт.
Докато специалистите обезвреждаха бомбата, Кабрило и Труит се приближиха до тялото на Амад, което лежеше проснато в локва кръв на асфалта. По радиото съобщиха, че Лабабити е задържан и го връщат обратно в Лондон с хеликоптер. Елтън Джон продължаваше да пее и музиката изпълваше въздуха. Мястото около мотоциклета беше отцепено от британски военни и агенти на тайните служби и повечето хора на концерта така и не разбраха за случилото се.
— Едно хлапе – рече Кабрило, докато гледаше надолу.
Труит кимна.
— Да идем някой лекар да ти погледне ръцете.
Касим и Рос, които бяха пристигнали няколко минути след спирането на часовника, добутаха разбития винсънт до Кабрило. Класическият мотоциклет представляваше жалка гледка. Резервоарите и страничните панели бяха изподрани, ръчките огънати, а едната гума – пукната. Идеален екземпляр от мотористката история беше унищожен. Кабрило го погледна и поклати глава.
— Моля ви двамата да идете до магазина – рече той на Рос и Касим – и да дадете на мъжа колкото поиска. После го питайте къде може да го реставрират.
— Ще го запазиш ли, шефе? – попита Рос.
— Да, дявол да го вземе! – отвърна Кабрило.
В този миг се появи Флеминг и Кабрило отиде да го уведоми. Лабабити беше върнат, обратно в Лондон, но щяха да минат седмици, докато се подредят всички парчета.
ВТОРА ЧАСТ
≈ 42 ≈
На борда на американската фрегата с крилати ракети още не бяха успели да пречупят Скот Томпсън и екипажа му от „Фри Ентърпрайз“. Макар че капитанът на кораба ги разпитваше, откакто се бяха предали, досега не бяха издали нищо.
В кабината на щурмана командир Тимъти Гант чакаше пристигането на хеликоптер от брега. Небето беше черно и вятърът разбиваше морето на бяла пяна. Мигащата светлина върху екрана на радара показваше, че хеликоптерът наближава.
— Приземява се, сър – каза кормчията – вятърът е двайсет на трийсет от север-североизток.
Гант вдигна радиостанцията си.
— Закачете го към палубата веднага щом кацне – нареди той на шефа на палубни операции.
— Разбрано, сър – отвърна мъжът.
Хеликоптерът изплува от мъглата с включени светлини за приземяване. Насочи се право към кораба и почти не намали, докато се приближаваше.
— Спускам се бързо – обади се пилотът по радиото – Сто метра, осемдесет, шейсет, четирийсет, двайсет, преди да намали. Когато беше точно над палубата, готов да се приземи, видя мъжете с фенери. После зърна откритата площадка и приземи вертолета на нея. Щом шините докоснаха палубата, четирима моряци притичаха, превити надве, и закачиха шините с вериги. Витлото още не беше спряло, когато един мъж с куфарче слезе и беше отведен към вратата. Гант беше дошъл да го посрещне и му отвори.
— Влезте на топло – покани го Гант, щом непознатият приближи. – Аз съм командир Тимъти Гант.
Мъжът беше висок и тромав, със сипаничаво лице и орлов нос.
— Доктор Джак Бърг – представи се мъжът, – ЦРУ.
— Пленниците още не са проговорили – докладва Гант и поведе лекаря надолу по коридора към ареста.
— Не се тревожете – успокои го Бърг, – нали затова съм тук.
Да се намери техник, който да поправи циркуляра през почивните дни, не беше лесна задача. Най-накрая Дуайър влезе в изолационната камера със специален обезопасен костюм и го оправи сам. За щастие, повредата се оказа проста – каишът, който задвижваше острието, се беше откачил и Дуайър трябваше само да затегне колелото с гаечен ключ. След като изпробва машината в камерата и установи, че работи нормално, Дуайър излезе през изолационния отвор, изми обезопасения костюм под химическия душ, после го свали, закачи го на една закачалка и отиде обратно в командната зала.