Техникът, който следеше апаратурата, вдигна глава, когато влезе.
— Няма течове – рече той – и изглежда си оправил циркуляра.
Дуайър кимна, после натисна копчето и включи отново машината. Щом острието се завъртя, приближи се до джойстика и го наведе към мострата, взета от кратера в Аризона. Острието се заби в голямата колкото лимон метална отломка и във въздуха се разхвърчаха искри, като проблясващи ластари от фойерверки за Четвърти юли.
Дуайър беше срязал парчето наполовина, когато се включи алармата.
— Отрицателно налягане – извика техникът.
— Добави въздух – нареди Дуайър.
Мъжът завъртя едно копче и погледна уредите на стената.
— Пак потъваме – извика той.
В изолационната камера започна да се завихря малко торнадо. Няколко от мострите се вдигнаха във въздуха и се завъртяха, сякаш бяха в безтегловност, ключът, който Дуайър беше оставил вътре, бе засмукан от пейката и се носеше във въздуха близо до циркуляра. Сякаш огромен кран беше отворен и беше изсмукал всичкия въздух в камерата.
— Пусни въздух – извика Дуайър.
Мъжът отви крана на въздуха докрай. Но отрицателното налягане продължаваше да нараства.
Вътрешният слой на дебелите стъклени панели започна да се напуква като паяжина. Ако се счупеха, само един стъклен слой ги делеше от сигурна смърт. Ръкавиците от кевлар, които се подаваха през стената, бяха засмукани навътре. Дуайър бързо затисна отворите с кръгли метални пластини, след което дръпна скобите, които ги държаха затворени. Тезгяхът в камерата беше завинтен за пода с болтове с диаметър два и половина сантиметра. Единият от тях се извади и се изстреля към средата на тезгяха. Той започна да се тресе, когато и останалите болтове започнаха да се разхлабват.
— Сър – извика техникът, – нещата излизат от контрол. Пуснал съм положителното налягане докрай, но вакуумът нараства.
Дуайър се загледа в камерата. Секунди го деляха от вихъра. После мисълта го удари като юмрук. Пристъпи към командното табло и пусна лазера. Лазерът светна и светещият край започна бясно да се върти. Камерата се изпълни с дим, докато той се въртеше в нея, след това докосна мострата. До каквото се докоснеше лазерът, то изгаряше.
— Налягането пада – извика помощникът му след секунда.
— Спри входящия въздух – нареди Дуайър.
Предметите в камерата започнаха да падат, когато налягането се възстанови. След няколко минути всичко отново се нормализира. Дуайър изключи лазера и се втренчи в камерата.
— Сър – рече техникът, – ще ми кажете ли какво стана?
— Мисля – отвърна Дуайър, – че в тези мостри има нещо, което харесва вкуса на нашата атмосфера.
— Мили Боже! – тихо възкликна мъжът.
— За наш късмет току-що заедно с болестта открихме и лекарството.
— Има ли по-голямо парче някъде?
— Петдесет килограма.
Скоро поклонниците щяха да започнат да прииждат в Саудитска Арабия с чартърни самолети, автобуси от Йордания и кораби, прекосяващи Червено море от Африка. Сауд ал-Шейх имаше да се погрижи за още хиляди подробности, най-належащото беше да уреди доставката на молитвените килимчета. Обещали му бяха, че новият собственик на фабриката ще му се обади утре сутринта. Затова се свърза с националния превозвач и запази място на товарен боинг 747 за след два дни.
Ако молитвените килимчета не пристигнеха навреме, дори фамилните му връзки нямаше да успеят да го предпазят от гнева, който щеше да се излее върху него. Огледа склада в Мека. Палети с храна и бутилки с вода се издигаха до тавана. Един мотокар влезе и вдигна от земята първия контейнер с палатки и го натовари на камиона, за да бъде откаран на стадиона.
Утре щяха да бъдат опънати първите палатки.
След това вещата щяха да тръгват много бързо.
Отбеляза си да провери дали колчетата, скарите и въжетата са взети и се запъти към вратата, за да види дали шофьорът е натоварил камиона както трябва.
Джеф Порт събра предметите, които беше взел от кабинета на Хикман, и погледна към шефа на охраната.
— Заповедта ни дава право на всички вещи, които сметна за ценни.
Големият хартиен плик в ръцете на Порт съдържаше документи, металните плочки и няколко косъма, който бе открил на бюрото.