— Разбирам, Джеф – отвърна мъжът.
— Двама от хората ми ще останат тук – рече Порт, – случай че ни потрябва още нещо.
Шефът на охраната кимна.
Порт се отправи към вратата и мина по коридора към всекидневната, където го чакаха двамата детективи.
— Никой да не влиза и излиза без мое разрешение. Напусна апартамента, слезе с асансьора, мина през фоайето и се качи в колата си. Щом се върна в управлението, снима плочките и останалите документи и ги изпрати по факса на ЦРУ.
Щом Овърхолт ги получи, ги препрати на „Орегон“.
Ханли четеше купа с документи, когато Холпърт влезе в командната зала.
— Господин Ханли – рече той, – готов съм с доклада. Ханли кимна и му подаде документите, които Овърхолт беше изпратил. Холпърт ги прочете, после ги върна обратно.
— Това потвърждава откритото от мен – посочи Холпърт. – Намерих свидетелството за раждане на Хънт. Майка му Мишел не е записала бащата, но успях да вляза в старите архиви на болницата и разбрах, че сметката е била платена от една от компаниите на Хикман. Вече няма никакво съмнение, че Хънт е бил син на Хикман.
— Какво общо има това с метеорита обаче? – учуди се Ханли.
— Виж това – рече Холпърт и подаде на Ханли една папка.
— Хънт е бил убит от талибаните в Афганистан – отбеляза Ханли, след като свърши с четенето.
— Веднага след това Хикман започва да се държи странно – изтъкна Холпърт, като погледна бележките си.
— Значи обвинява арабския свят за смъртта на единствения си син – заключи Ханли.
— И как така е тръгнал да финансира експедицията до Гренландия? – попита Стоун.
— Явно след смъртта на сина си Хикман е финансирал многобройни факултети по археология из цялата страна. Експедицията на Акерман от Университета на Невада е била една от няколкото за тази година. Най-важната е била експедицията до Саудитска Арабия на учен, който се опитва да дискредитира историята на Мохамед като мит. Експедицията на Акерман не била в тази област, но въпреки това получила финансиране. Мисля, че откриването на метеорита е просто щастлива случайност.
— Значи първоначално Хикман е решил да използва историята, за да атакува арабския свят – бавно каза Ханли, – после метеоритът попада в ръцете му, все едно пратен от боговете.
— Но това няма нищо общо с исляма и Мохамед – отбеляза Стоун.
Холпърт кимна.
— Тогава според мен Хикман е решил, че може да си отмъсти директно. Открих какво е търсил на компютъра си на датата, когато Акерман е направил откритието си. Обяснения за радиоактивната същност на иридия и опасността, която представлява.
— Значи решава да открадне метеорита и после какво? – разсъждаваше на глас Ханли. – Да го комбинира с бомба и да я пусне над някоя арабска страна?
— Затова се забавих толкова дълго – призна Холпърт. – Първоначално и аз вървях в същата посока на мисли – че метеоритът е трябвало да бъде използван в съчетание с ядрено оръжие. Това е задънена улица – просто няма нищо, което да го свързва с украинската ядрена бомба или някаква друга, – затова започнах да търся в друга посока.
— Радиоактивен прах? – предположи Ханли
— Това е единствената друга логична употреба – потвърди Холпърт.
— Какво още откри?
— Открих доказателства, че Хикман току-що е купил текстилна фабрика в Англия, близо до град Мейдънхед.
— Точно там в момента се намира и метеоритът според данните от проследяващите устройства – обади се Стоун.
— Иска да поръси с него дрехи и да ги прати в Близкия изток ли? – попита Ханли. – Едва ли, сър – възрази Холпърт. – Фабриката има голяма поръчка от Саудитска Арабия за доставка на вълнени молитвени килимчета, които още не са доставени.
— Значи възнамерява да наръси праха върху молитвените килимчета и да зарази мюсюлманите, докато се молят – отсъди Ханли. – Дяволско зло.
— Пристигнал е в Лондон със самолета си тази сутрин – съобщи Холпърт. – Мисля…
В този момент телефонът иззвъня и Ханли махна на Холпърт да изчака, докато види кой е. Беше Овърхолт и той каза направо:
— Имаме проблем.
— Не – каза шефът на охраната на „Дриймуърлд“, – обаждам се от домашния си телефон. Едва ли го подслушват. След това обясни за заповедта и изброи какво беше взел детективът. Хикман слушаше.
— Къде сте в момента, сър? – попита шефът на охраната. – Много искат да говорят с вас.
— По-добре е да не знаеш – отвърна Хикман.
— Искате ли да направим нещо?
— В момента само аз мога да направя нещо. Хикман затвори и се облегна на стола в кабинета във фабриката.