Выбрать главу

Някой от правителството го беше погнал. Нямаше да им трябва много време да проследят къде е. Пре­сегна се към телефона и набра един номер.

Моряците на „Фри Ентърпрайз“, които бяха останали в Кале, когато корабът отплава на север, пристигнаха в Лондон на сутринта. Бяха четирима, све­ден до минимум наличен състав, но само с тях разпо­лагаше. Телефонира и им даде нарежданията си.

— Трябва да откраднете три камиона – рече Хик­ман. – Няма да можем да наемем нищо заради праз­ниците.

— Какви? – попита командирът им.

— Товарът представлява стандартни дванайсетметрови контейнери, които се теглят с ремаркета – от­върна Хикман. – Обадих се на моя човек в „Глобъл Еър Карго“ и той препоръча няколко вида камиони.

Хикман им прочете списъка.

— Щом ги намерим, какво правим?

— Погледни картата си – нареди Хикман. – Малко по на север от Уинздор има град на име Мейдънхед.

— Виждам го – рече мъжът.

— Щом стигнете до Мейдънхед, карате до този ад­рес – продължи Хикман, продиктува им адреса на фабриката и ги упъти как се стига до нея.

— След колко време да дойдем?

— Колкото се може по-скоро – отвърна Хикман. – Самолет на „Глобъл Еър Карго“ очаква товара на ле­тище „Хийтроу“.

— Как успяхте да го уредите навръх Нова година? – учуди се мъжът.

— Притежавам компанията.

— Дайте ни поне един час – помоли мъжът.

— Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Примката се затягаше, но имаше още време, дока­то го стисне за врата.

Джуди Майкълс спря амфибията до „Орегон“, пос­ле изключи двигателя и отиде до вратата отзад. Из­чака самолета да се понесе напред от вълната, за да види някой на борда, и метна въжето. Моряците за­вързаха самолета отстрани и Клиф Хорнсби слезе по стълбата.

— Добър вечер, Джуди – поздрави той, поемайки провизиите, които му подаваха – как е времето горе?

— Сняг и суграшица – отвърна Майкълс, като грабна няколко торби.

Рик Барет подаде още. Щом се качи на борда, се обърна към Майкълс:

— Има вечеря и кафе. Аз ги приготвих.

— Благодаря – кимна Майкълс и взе последния па­кет.

Холпърт и Райс се прехвърлиха.

— Някой от вас може ли да управлява самолет? – попита Майкълс, преди да се върне обратно в каби­ната.

— Взимам уроци – отвърна Барет.

— Готвач и пилот – засмя се Майкълс, – страхотна комбинация. Ела тогава – можеш да ми помогнеш с радиото и навигацията.

— А ние какво да правим? – попита Холпърт.

— Щом метнат въжето, ни отблъснете с канджата. После заключете вратата и седнете. Ще запаля дви­гателя, когато ми кажете, че всичко е наред.

Седна на пилотското кресло, изчака Барет да се нас­тани до нея, после се обърна към карго отделението.

— Щом сте готови, почвайте – каза тя.

Хорнсби хвана въжето, което им хвърлиха, Хол­пърт ги оттласна, а Райс затвори вратата.

— Пали – нареди Холпърт миг по-късно.

Майкълс завъртя ключа и двигателите изреваха. От­далечи се бавно от „Орегон“, изчака разстоянието да стане петдесет метра и отвори дроселите. Самолетът ам­фибия се засили по водата и се вдигна във въздуха.

Майкълс набра височина, после направи остър ляв завой.

Още се издигаше, когато стигнаха до покрайнини­те на Лондон.

Ханли наблюдаваше как самолетът се отдалечава с помощта на камерите, после се обърна към Стоун.

— Как се справяш?

Холпърт беше оставил бележките си в командната зала. Стоун продължаваше с проверката.

— Сега преглеждам компаниите на Хикман.

— Ще видя дали пилотът на Хикман не е подал други летателни планове – реши Ханли.

В товарната част на летище „Хийтроу“ двама пи­лоти пиеха чай и гледаха телевизия в залата за по­чивка на просторния хангар на „Глобъл Еър Карго“.

— Провери ли последната прогноза за времето? – попита първият пилот втория.

— Преди петнайсет минути – отвърна вторият пи­лот. – Над Франция започва буря. Над Средиземно море е ясно и остава такова по целия път до Риад.

— Разрешителните и документите наред ли са?

— Можем да тръгваме – кимна вторият пилот.

— Изчислих разстоянието на четири хиляди и се­демстотин километра – рече пилотът.

— Малко над пет часа и половина път – пресметна вторият пилот.

— Стига да ни докарат товара.

— Щом собственикът ти казва да чакаш – усмихна се втория пилот, – чакаш.

Първият пилот кимна.

— Какво има по телевизията тази вечер?

— Повтарят концерта на Елтън Джон в Хайд Парк. Започва след малко.