Извади ключовете за стаите от кесията на колана си и ги подаде на лейди Аяда. Слугинята го изгледа любопитно и смръщено, но не посмя да задава въпроси.
— Гледайте вратите ви да са заключени през цялата нощ — каза той на лейди Аяда. — И залостени.
Веждите й се повдигнаха леко и тя огледа тихата стая.
— Има ли тук нещо конкретно, от което да се страхувам?
„Нищо освен онова, което доведохме със себе си“.
— Снощи ходих насън. — неохотно призна той. — Озовал съм се пред вратата ви, преди да ме събудят.
Тя кимна бавно и пак го изгледа по онзи начин. Той се постара да отпусне мускулите на челюстта си и каза:
— Ще отседна в един от другите ханове. Знам, че ми дадохте дума, но искам да стоите тук и да не се мяркате пред погледите на други хора. По-добре да ви носят храната в стаята. Ще се погрижа да ви пратят вечеря.
Тя каза само:
— Благодаря ви, лорд Ингрей.
Той кимна отсечено и излезе.
Слезе в общото помещение, отделено с къс коридор, да се разпореди за храната на затворничката. Двама от свитата на Болесо и един от неговите хора вече бяха там и надигаха халбите.
— Тук ли се настанихте?
— Настанихме се навсякъде, милорд — каза мъжът. — Вече напьлнихме другите ханове.
— По-добро е от постелки на пода в храма. — каза гвардеецът на Ингрей.
— О, да. — потвърди първият и отпи дълга глътка. Навъсеният му другар изгрухтя нещо, което можеше да мине за съгласие.
Отвън се чу раздвижване и тих писък и Ингрей се приближи до прозореца на кръчмата, който гледаше към улицата. Една каруца беше спряла в сумрака навън, едно от предните й колелета току-що се беше разделило с оста си и лежеше на калдъръма, а самата тя беше килнала пиянски. Женски глас каза енергично:
— Няма значение, Бернан ще го оправи. Точно затова…
— Точно затова ме накара да си взема инструментите, да. — довърши уморен мъжки глас откъм задната част на каруцата. — Ще имам грижата. След малко.
Слугата скочи на земята да подложи дървена стъпенка до килналата се капра и заедно с една слугиня помогна на някаква набита ниска закачулена персона да слезе.
Ингрей се извърна и си помисли, че окъснелите пътници може и да не си намерят стаи тази вечер. Навъсеният придворен довърши халбата си, оригна се, попита кръчмаря къде е клозетът и се изниза със залитане към коридора пред Ингрей.
Едрата закачулена жена вече се беше озовала там. Слугинята й се беше навела до пода зад нея, кълнеше под нос и препречваше пътя. Тежкият плащ на госпожата беше мръсен, окъсан и определено не в първа младост.
Навъсеният придворен изпсува под нос и изръмжа:
— Махни се от пътя, краво дебела.
Откъм дълбините на плаща се чу едно възмутено „Ха!“, жената отметна качулката си и се облещи на нахалника. Не беше нито млада, нито стара. Къдравата й пясъчноруса коса се беше измъкнала от плитките и създаваше развълнуван ореол около застиналото й лице, порозовяло или от обидата, или от вечерния хлад. Ингрей надникна над рамото на придворния и застана нащрек — хората на Болесо обикновено не търпяха по-долни от тях да ги предизвикват. Само че тази глупава жена, изглежда, не забелязваше меча и ризницата на мъжа. Нито яките му рамене и съмнителната му трезвост.
Жената разкопча иглата, придържаща плаща на гърдите й, и наметалото се свлече на земята. Беше облечена в роба със зеленото на Майката и не беше дебела, а много бременна. Ако беше акушерка към ордена, значи съвсем скоро щеше да се нуждае от собствените си услуги, развеселено си помисли Ингрей. Жената посегна над издутия си корем, потупа лявото си рамо и се окашля застрашително.
— Виждаш ли това, младежо? Или си толкова пиян, че си станал кривоглед?
— Какво да виждам? — отвърна едрият придворен, комуто акушерката явно не бе успяла да направи никакво впечатление, като да беше някоя бременна бедна женица.
Тя проследи погледа му към изтънелия зелен плат на рамото си и стисна раздразнено устни.
— Ох, да му се не види! Херги! — Тя се обърна към слугинята си, която тъкмо се изправяше. — Пак са паднали. Дано не съм ги изгубила някъде по пътя…
— У мен са, милейди. — побърза да я успокои с хриптящ глас слугинята. — Ето, дайте да ви ги закача. За кой ли път вече, в името на Петимата!
И вдигна от пода не един, а два комплекта ширити и изплезила език от старание, се зае да ги прикачи на почетните им места. Първият ширит беше оплетен от тъмнозелените, сламеножълтите и металнозлатните нишки на лечител-свещен от ордена на Майката. Вторият беше в кремаво и металносребърно — цветовете на магьосница-свещена от ордена на Копелето. Първият ширит направи впечатление дори на Болесовия придворен и макар да не му вдъхна респект, поне намали донякъде безгрижното му презрение. При вида на втория обаче всичката кръв се отцеди от лицето му.