Ингрей кривна устни в първата си усмивка за този ден и тупна мъжа по рамото.
— Май ще е най-добре да се извиниш на учената дама. А след това да се махнеш от пътя й.
Придворният се намръщи.
— Не може да са твои!
Кръвта явно се бе отцедила и от мозъка му. „Онези, които не желаят да признаят грешката си, са обречени да я повторят“. Ингрей предвидливо отстъпи — пък и така му се откриваше по-добър изглед към случващото се.
— Нямам време да се разправям с теб. — сърдито отсече магьосницата. — Щом настояваш да се държиш като в свинарник, свиня да бъдеш, докато не се научиш на по-добри маниери. — Тя махна с ръка към придворния и Ингрей едва устиска на импулса да се наведе. Изобщо не се изненада, когато мъжът се срина на четири крака и викът му се превърна в грухтене. Магьосницата изсумтя, повдигна си полите и го заобиколи гнусливо. Слугинята заклати глава и повлякла кожен куфар, се приведе да вдигне и тя плаща си на минаване. Ингрей се поклони учтиво на жените и им направи път да влязат в кръчмата, после ги последва, като подмина без внимание жалното грухтене откъм пода. Другите двама мъже се изнизаха покрай стените на кръчмата и надникнаха притеснено в коридора.
— Приемете извиненията ми, Просветена. — рече Ингрей, — но ще трае ли дълго този ваш напълно заслужен урок? Питам само защото утре този човек трябва да е в състояние да язди.
Русата жена се обърна да му се намръщи и непокорните й къдрици сякаш понечиха да се разбягат във всички посоки.
— Ваш ли е?
— Не точно. Но макар да не нося отговорност за поведението му, нося отговорност да пристигне жив и здрав.
— Хм. Добре. Ще имам грижата да го оправя, преди да си тръгна. Междувременно нека послужи за назидание на останалите и така нататък. Аз обаче много бързам. Тази вечер в Червени яз е пристигнал голям кортеж, с принц Болесо, за когото се говори, че бил убит. Да сте го видели? Търся командира на кортежа.
Ингрей отново се поклони.
— Вече го намерихте. Ингрей кин Вълчаскала, на вашите услуги и на услуга на боговете ви, Просветена.
Тя го изгледа продължително — така, че му настръхнаха косите.
— Вие сте, наистина. — каза тя накрая. — Е. Онази млада жена, Аяда ди Кастос. Знаете ли какво е станало с нея?
— Тя е под моите грижи.
— Така значи? — Погледът й се изостри още повече. — Къде?
— В стаите си горе, в този хан.
Слугинята си отдъхна облекчено, а магьосницата й хвърли поглед, изпълнен с радостен триумф, и измърмори:
— Третият път е на късмет. Нали ти казах.
— Ама този град има само три хана — посочи слугинята.
— Вие да не сте пратена от Храма да я поемете в свои ръце? — обнадеждено попита Ингрей. „И да ме отървете от нея?“
— Не… всъщност не. Но трябва да я видя.
Ингрей се поколеба.
— Тя каква ви е? — „Или ти на нея?“
— Стара приятелка, ако ме помни. Аз съм Просветена Халлана. Чух в каква беда е изпаднала, когато вестта за принца стигна до семинарията ми в Сухо листо. Тоест, чухме за убийството на Болесо и кой уж го бил извършил и реших, че е изпаднала в беда. — Погледът й все така го изправяше на нокти. — Сигурни бяхме, че кортежът ще мине по този път, но се страхувах, че ще се наложи да го догонвам.
Семинарията към ордена на Майката в Сухо листо, градче на около двайсет и пет мили южно от Червени яз, беше известна с това, че обучава лечители и други занимаващи се с церителство занаятчии — посветената, която беше зашила главата на Ингрей снощи, най-вероятно беше научила занаята си именно там. Ингрей като нищо би могъл да претърси околните три графства за храмов магьосник и въобще да не се сети да потърси в Сухо листо. А ето че тази сама го беше намерила…
Дали можеше да усети вълка му? Храмов магьосник му го беше натресъл; по-късно един храмов свещен го беше научил как да го държи в подчинение. Възможно ли беше тази жена да е била изпратена — от кой или какво Ингрей не смееше дори да гадае, — за да помогне с укротяването на Аядиния леопард? Колкото и необяснимо да изглеждаше присъствието на магьосницата тук, едва ли беше съвпадение. От тази мисъл го побиха тръпки. Честно казано, би предпочел да е съвпадение.