Той вдигна вежди.
— Човек се сдобива с демон на хаоса, който е успял някак да избяга от владенията на Копелето и се е озовал в света на материята. Магьосникът… или магьосницата, — побърза да се поправи той — го приема в душата си. И го храни там. В замяна демонът предоставя на съответното лице своята сила. Придобиването на демон прави един човек магьосник толкова, колкото придобиването на кон го прави ездач, или така поне са ме учили.
— Съвсем правилно. — Халлана кимна одобрително. — Да имаш кон още не означава, че ще станеш добър ездач. Това трябва да се научи. Така. По-малко се знае, че храмовите магьосници понякога завещават демоните си на своя орден, за да бъдат предадени на следващото поколение с всичко, което са научили. По тази причина, когато някой магьосник умира, ако не отведе демона обратно при боговете, той ще прескочи в най-близкото живо същество, което е в състояние да го поддържа в света на материята. Не е хубаво да изгубиш силен демон, защото е прескочил в някое краставо псе. Не се усмихвайте, случвало се е. Но ако се направи както трябва, един обучен демон може да бъде насочен към избрания наследник, без да разкъса душата му на парчета.
Аяда се приведе напред, сякаш да не изпусне някоя дума, стиснала запленено ръце.
— Знаеш ли, така и не съм те питала как си станала такава, каквато си. Просто не съм се замисляла.
— Ти беше десетгодишна. На тази възраст целият свят е загадка. — Халлана се намести на стола си, не без затруднения: явно търсеше по-удобна поза. — Орденът на Копелето в Шлемов пристан беше определил един свещен, млад човек с широки научни познания, да приеме силата на своя наставник. Всичко, изглежда, вървеше по план. Старият магьосник — бедничкият, вече беше толкова крехък — си отиде спокойно, предвид обстоятелствата. Наследникът му го държеше за ръката и се молеше. А глупавият демон го прескочи и се шмугна в мен. Никой не беше очаквал такова нещо, най-малко онзи възвишен млад свещен. Направо откачи. Аз пък се шашнах. Как бих могла да упражнявам изкуството на изцелението, когато съм заразена с демон, сам по себе си създание на хаоса? Известно време се опитвах да се отърва от него — дори отидох на поклонение при един светец, когото уж Копелето било дарило със силата да контролира неговите отклонили се стихийни създания.
— В Дартака? — попита Ингрей.
Тя вдигна вежди.
— Вие пък откъде знаете?
— Налучках.
Ноздрите й се разшириха в знак какво точно мисли за това му обяснение.
— Както и да е. Та значи направихме ритуала заедно, както си му редът. Само че богът отказа да си прибере демона!
— Дартака. — мрачно потвърди Ингрей. — Мисля, че съм се срещал веднъж с този тип. Забележително безполезен.
— Сериозно? — Погледът й се изостри отново. — Така. Щом като така или иначе трябваше да го влача онова нещо, реших поне да се науча как аз да го яздя, а не то мене, така че започнах да чиракувам пак, този път в ордена на петия бог. Отидох в граничните земи с намерението известно време да водя по-простичък живот и да потърся отново онова усещане за призвание, което бях изгубила в този период на душевно объркване. О, Аяда, толкова ми стана мъчно, когато чух за смъртта на баща ти! Той беше благороден човек във всяко отношение.
Лейди Аяда сведе глава и по лицето й премина сянка.
— Фортът ни не беше без причина с толкова високи стени. Гневни, глупави мъже, една неразумна езда извън стените в опит да се постигне съгласие във време, когато емоциите бяха взели връх… дотогава бях виждала само хубавата страна на тресавището и добротата на обитателите му. Но в крайна сметка те бяха най-обикновени хора.
— Какво стана с теб и с благородната ти майка, след като го убиха?
— Тя се върна при собствения си род — моя собствен род — в северната част на Лесовете. След година се омъжи отново — пак за човек на служба в Храма, но не войник — брат й често се шегуваше с нея по този повод. Не обичаше пастрока ми така, както бе обичала татко, но той държеше на нея, а тя, изглежда, търсеше спокойствие. Само че мама умря… хм. — Аяда млъкна, погледна корема на Просветена Халлана и прехапа устни.
— Аз съм и лечителка, не забравяй. — напомни й Халлана. — При раждане?