Той отпи още една глътка шери и сложи чашата на масата.
— Стига ми толкова. Ако прекаля, получавам киселини. Що се отнася до останалото — продължи той, — дълбоко грешите. Винсънт Нейпиър никога не е работил за нас, поне не пряко. Ние не сме инсценирали никакви самоубийства и автомобилни катастрофи, нито пък сме изпращали хора по следите ви. Всъщност присъствието ви на Мартас Винярд ни изненада.
Бен не отговори. Представяше си колко лесно може да сграбчи тънката чаша за шери, да я счупи в ръба на масата и да пререже гърлото на този нагъл лъжец.
— Предполагам, че сте много ядосан — добави Браун, без да го изпуска от очи. — Сигурно ме смятате за архитект на някаква мащабна конспирация, който иска на всяка цена да се добере до древната реликва и да отстрани всички, застанали на пътя му. — Той се изсмя гърлено. — Боя се, че това е доста пресилено, господин Хоуп. Истината е, че изобщо не ме интересува дали дрънкулката на Холанд е автентична, или не. За мен тя е просто една вехтория.
Бен го изгледа с присвити очи, но не каза нищо.
— Навярно очаквате обяснение — заяви Браун. — И определено ще го получите. Ще се постарая да бъда толкова открит и честен с вас, колкото ми позволява положението. Аз съм ръководител на организация, за която знаят само тесен кръг хора, по простата причина че съществуването й никога не е било разгласявано публично. Нарича се „Тримбъл Груп“. Основана е преди много години от няколко доста влиятелни мъже, чиито имена със сигурност биха ви прозвучали познато. Названието на организацията не фигурира в публичните регистри и, разбира се, е измислено. Никой от създателите й не се казва Тримбъл.
— Позволете ми да направя едно предположение — намеси се Бен. — Става дума за секретна държавна агенция, нали?
Браун махна пренебрежително с ръка.
— Всички ние сме фигури на една и съща шахматна дъска, въпреки че „Тримбъл Груп“ се ползва с доста по-голяма автономност от повечето подобни организации. Достатъчно е да знаете, че действаме извън обсега на общественото внимание и участваме в редица процеси, които оформят днешния свят. При нормални обстоятелства никога не бих разкрил тайната на съществуването ни пред външен човек, дори с такива заслуги към отечеството като вас. Надявам се, че мога да разчитам на вашата дискретност.
— Така ли?
— Да — натърти многозначително Браун. — Точно така. Вярвам също, че няма да ви хрумне да направите някоя глупост. В клоните на дърветата отвън дебнат снайперисти, които ще ви застрелят при най-малкото рязко движение. Пред вратата на стаята са застанали четирима добре обучени охранители, а останалите ни наблюдават на мониторите си. Редно е да добавя, че те не чуват разговора ни, тъй като информацията, която смятам да ви съобщя, е строго поверителна.
— Нямам търпение да я чуя — заяви Бен.
— Тогава да преминем по същество. — Браун бе станал от мястото си и крачеше напред-назад по килима. — „Тримбъл Груп“ е основана, за да спомогне при създаването на един нов свят, господин Хоуп. Свят на мир и стабилност, в който нациите и човешките общности в тях ще съществуват хармонично, спокойно и продуктивно. Той трябва да бъде по-хомогенен, да отхвърли много от нещата, довели до страдания, социално разделение и размирици в миналото. Класи. Традиции. История. Все неща, от които не се нуждаем повече. Необходимо е да ги унищожим, за да осъществим своята визия. — Браун махна с ръка, сякаш отстраняваше някакви невидими препятствия от пътя си.
— Нов световен ред — обобщи Бен.
— Така казано, звучи по-зловещо, отколкото е в действителност — отбеляза с крива усмивка Браун. — Лидерите на отделните нации отдавна се стремят към създаването на един по-щастлив свят. Повярвайте ми, той ще се управлява много по-лесно от стария. Единствено сега, в модерната епоха, имаме шанс да го постигнем. Нека забравим старото. Нека заличим останките от него, закостенелите институции, църквите и катедралите. Те ни напомнят за едно далечно и мрачно минало, което няма отношение към съвременния живот. Трябва да гледаме в бъдещето.
— Значи целта на „Тримбъл Груп“ е да премахне религията.
— Точно така.
— И вие си мислите, че други преди вас не са се опитвали да го направят? Мао. Сталин. Цял куп мъртви диктатори, които са искали да създадат атеистична държава и накрая са се провалили. Религията не може да си отиде толкова лесно. За добро или лошо, тя е част от нашата идентичност.
— Тези мъже са се провалили, защото са наложили промяната със сила — каза Браун. — Откритата диктатура е примитивна и неефективна. За да постигнеш истинска промяна, трябва да накараш хората да я поискат. Но вие сте прав за едно. Човешката природа е устроена така, че индивидите изпитват нужда да се прекланят пред по-висша сила. Ние обаче сме се погрижили за това. Приготвили сме им нови богове и идоли, в които да вярват. Такива, които сме в състояние да контролираме и манипулираме.