Бен си спомни за опасенията на Микаела, че един ден църквите ще се превърнат в „Макдоналдс“.
— Консумеризмът е новата религия, така ли? — попита той. — Вашият бог ще раздава лъскави играчки на децата като дядо Коледа.
— Възнаграждения — поправи го Браун. — Там е ключът. Децата на новия свят не се интересуват от нравственост и философия. За тях това е непосилен труд. Дай на вярващите онова, което искат, и ще те последват. — Той вдигна рамене. — Съгласен съм, че ще бъдат еднакво зависими от държавата, колкото хората от времето на Хитлер и Сталин, но те ще бъдат доброволни, щастливи роби, устремени към светлото бъдеще.
— Такава ли е утопичната ви визия?
Браун разпери ръце.
— Огледайте се наоколо. Вече сме извървели половината от пътя. Християнството постепенно умира. След като стъпчем и последните тлеещи въглени, ще се прехвърлим на исляма. Там задачата ще бъде много по-трудна, защото вярата е по-силна. Но първите стъпки са направени. Ще изкореним едно по едно гнездата на най-упорита съпротива в Близкия изток, ще отстраним местните управници и ще поставим наши хора под знамето на демокрацията. След като постигнем пълен контрол, старият ред ще ерозира отвътре и бавно ще изчезне.
Браун се усмихна.
— Ние печелим тази война, господин Хоуп. Но както добре знаете, на война трябва да се внимава. Ето защо издирваме хора със специални умения, за да ги привлечем на наша страна. Така стигаме до онази част от плана, която касае вас самия.
61
Сключил ръце зад гърба си, Браун отиде до френския прозорец и погледна навън към покритите със сняг градини.
— През тази година — продължи той — „Тримбъл Груп“ успя да привлече в редиците си нов агент. Университетски професор, направил кариера с отричане на християнската вяра и нападки срещу нейните институции. Нещо, в което е доста добър. Мъжът е изключително образован, интелигентен и отдаден на каузата. Казва се Пенроуз Лукас.
Бен си спомни за видеозаписа от телевизионно предаване, който бе изгледал в дома на енорийския свещеник след катастрофата: професор Пенроуз Лукас се бе изправил срещу Саймън Аръндел в дебат за религията.
— Публично професор Лукас е известен като автор на научни трудове и атеист с нарастващ брой последователи — добави Браун. — Далече от хорските очи той изпълнява амбициозна програма за дискредитиране на християнския клир. Всяко твърдение за упадък и корумпираност на свещеници — сексуалните извращения се възприемат особено болезнено от обществото — води до все по-голяма изолация на Църквата. Ние наричаме този процес „война на изтощение“. Преди да се запознаем с него, професор Лукас вече беше постигнал впечатляващи резултати въпреки ограничения си бюджет.
— И вие решихте да му помогнете — каза Бен.
— Да, с колегите преценихме, че Лукас може да се превърне в ценен капитал за нас. Предложихме му изгодна сделка и той с готовност прие. Оттогава работи за „Тримбъл Груп“ чрез посредник, но на практика е самостоятелен. Върши същото като преди, но в много по-големи мащаби. Има пълна свобода да избира обектите си, да черпи от нашите ресурси за телефонни подслушвания и наблюдение, да наема всякакви детективи или административен персонал. Разполага с всичко необходимо, включително с личен самолет. И така, Лукас се настани в новата си щабквартира на остров Капри и се залови за работа. Почти веднага ни докладва, че първият обект на разработките му е някой си Саймън Аръндел.
Бен се досещаше накъде отива историята и усети как мускулите му се свиват от ярост.
— Ние, естествено, се доверихме на инстинкта на Лукас — продължи Браун. — Тогава не подозирахме, че зад избора му се крие личен мотив. Защо точно Аръндел измежду хилядите потенциални обекти на дискредитиране? Както и да е, дадохме му пълна свобода на действие. Аръндел беше отракан, енергичен свещеник с добри комуникативни умения, способен да възроди интереса към Църквата и религията. С други думи, представляваше заплаха.
Личен мотив, мислеше си Бен. Той ясно помнеше как Саймън бе разбил Пенроуз Лукас в телевизионния дебат. Лукас очевидно не бе забравил унижението. Парчетата от мозайката постепенно идваха на мястото си.