— Какво означава това? — попита Бен.
— Сигурно вече сте се досетили, че целта на срещата ни е да ви направя предложение. Вече ви разкрих истината за убиеца на вашите приятели. В замяна искам от вас да го елиминирате.
Въпреки гнева си Бен се изсмя.
— Трудно ми е да повярвам, че организацията ви не разполага със собствени ресурси да го ликвидира.
— Не го отричам. Но „Тримбъл Груп“ не желае да се замесва повече в тази история. Ние се оттегляме.
— Не съм наемен убиец — заяви Бен. — Не си изкарвам хляба с рязане на глави.
— Разбира се! Вие сте кротък и мирен човек, истински светец. Ако се съди по пътеката от трупове, която оставяте след себе си…
— Вие забъркахте цялата каша. Бъдете така добри да я оправите. Омръзна ми да ви слушам, искам да си ходя.
— Свободен сте да си тръгнете. Просто запомнете, че този разговор не се е състоял. И бих ви посъветвал да не изпадате в героически самозаблуди, че можете да навредите на „Тримбъл Груп“. Никога няма да ни откриете. Ние обаче винаги ще знаем къде сте.
— Ще го запомня — отвърна Бен и се насочи към вратата.
— Отивате си, без дори да се сбогувате?
Бен му показа среден пръст през рамо.
— Това е моето сбогуване.
— Нямах предвид с мен — възрази Браун, — а с младия Джуд. Не искате ли да размените една последна дума с него, преди да си тръгнете?
Бен се обърна бавно и го погледна.
— Моля?
— Джуд е тук. Ще се радва да ви види, макар и за кратко.
Бен усети как мускулите на лицето му се обтягат.
— Блъфирате. Джуд не беше с мен на острова.
— Тогава сигурно сме прибрали някой друг Джуд Аръндел от плажа — заяви Браун. — Доста темпераментен млад мъж. Бих казал, че прилича на баща си, особено след като прочетох писмото.
Бен не продума.
— Стискал го е в ръка, когато са го открили. Не се страхувайте, засега се грижим добре за него. Но не гарантирам какво ще стане, ако продължите да упорствате.
Бен го гледаше втренчено.
— Искам да го видя.
— Боя се, че е невъзможно. Но защо не го чуете? — Браун извади телефон от джоба си, набра някакъв номер и каза: — Искам да говоря с момчето. — После подаде телефона на Бен.
— Джуд? Аз съм. Добре ли си?
— Бен? Аз… — заекна Джуд, но преди да успее да довърши, линията прекъсна.
— Е, доволен ли сте?
Бен хвърли напосоки телефона. Идеше му да размаже самодоволната физиономия на мъжа срещу себе си. С две крачки се озова до него, ръката му се стрелна напред и го сграбчи за вратовръзката. Очите на Браун щяха да изхвръкнат, когато Бен го дръпна встрани от прозореца, извън полезрението на снайперистите.
Радиостанциите навярно вече вдигаха тревога. След по-малко от две секунди в стаята щяха да нахълтат въоръжени мъже. Той блъсна главата на Браун в стената и пристегна вратовръзката като бесило около шията му.
— Направиш ли му нещо лошо, ще те убия. Ясно ли е?
Вратата се разтвори с трясък и познатите му отпреди пазачи нахлуха вътре с извадени пистолети.
— Кажи им да се разкарат! — извика Бен. — Иначе ще умреш!
— Спрете! — нареди Браун. — Свалете оръжията!
Пазачите се подчиниха неохотно.
— Постъпи мъдро — заяви Бен. — Още малко, и щях да ти откъсна главата.
Той пусна вратовръзката на Браун и се отдръпна с отвращение. Пазачите се суетяха около вратата.
Браун разхлаби възела на вратовръзката и приглади реверите на сакото си. Дишането му беше учестено, но тържествуващото изражение не бе изчезнало от лицето му.
— Знаех си, че ще го направиш, майор Хоуп — каза той. — Затова си идеалният кандидат за нас.
Бен пристъпи нервно от крак на крак. Внезапно го бе заболяла глава, сърцето му биеше като лудо.
— Е, добре, Браун. Да чуя какво предлагаш.
— Условията на сделката са прости. Ще получиш всичко необходимо, за да приключиш веднъж завинаги с тази история. После Джуд ще бъде освободен и ще се върне при теб невредим. Няма да има никакви последици за двама ви. Това ще бъде краят. Ако обаче откажеш да ни съдействаш, никога повече няма да го видиш. — Браун се усмихна. — Всички знаем колко много Джуд обича морето. Скърбящият син, изпаднал в пълно отчаяние след трагичната смърт на родителите си… Лодки, наркотици, алкохол… опасна смес. Сигурен съм, че ме разбираш.