Котаракът Моисей лижеше невъзмутимо следата от гъста кръв, която проблясваше под светлината на лампите. Тя водеше от готварската печка към вратата, докъдето Абигейл бе пропълзяла, преди да умре. Беше застреляна два пъти в гърдите с голямокалибрено оръжие. Ръката й все още стискаше шпатулата, с която бе бъркала сметановия сос. Сега той се бе превърнал в загоряла черна каша в тигана, над който аспираторът отвеждаше дима.
— Колман! — извика Уесли, обзет от паника. — Колман!
После изтича по коридора и влезе в салона.
Трупът на Хюбърт Клем лежеше извит върху огромния персийски килим с разперени встрани ръце. Лицето му бе обърнато към вратата. В средата на челото му зееше голяма дупка от куршум, дамаската на канапето зад него беше опръскана с кръв.
— Колман! — изпищя Уесли.
Чу шум зад себе си и се обърна рязко. Преди да успее да реагира, нечия ръка го блъсна назад към салона, а в лицето му се навряха две дула на пистолети, снабдени със заглушители. Той се строполи тежко в едно кресло и погледна безпомощно към двамата нападатели, надвесени над него. Единият беше висок, над метър и осемдесет, облечен с дълъг шлифер от груба кафеникава кожа. Другият беше с карирано сако. И двамата носеха черни скиорски маски, скриващи напълно лицата им.
Крадци. Сърцето на Уесли биеше до пръсване. С крайчеца на окото си той виждаше трупа на Хюбърт и това беше непоносимо.
— Имам над милион долара в сейф на горния етаж — изрече задъхано. — И бижута. Лично ще ви го отворя. Вземете каквото поискате. Моля ви, само си вървете.
Двамата маскирани се спогледаха. Възможността да си поделят милион долара в брой беше доста примамлива, но дадените им инструкции бяха ясни и строги.
— Меча — каза по-високият с кожения шлифер. — Дай ни го. — Говореше с британски акцент. Може би беше лондончанин.
Уесли се поколеба. Мозъкът му работеше на бързи обороти.
— Не знам за какъв меч говорите — протестира той.
Ала знаеше, и то много добре. Ако с неговите сътрудници се окажеха прави — а продължилите близо три години неуморни усилия несъмнено го бяха убедили в това — съкровището имаше неизчислима стойност. Не разбираше само откъде тези мъже са научили за съществуването му. На практика никой извън малката им групичка не подозираше за него. Кой би могъл да издаде тайната, която пазеха с тържествена клетва? Хилел Зада? Не, едва ли. Той не знаеше достатъчно.
Най-лошото беше, че мечът се намираше съвсем наблизо. Уесли отчаяно се мъчеше да не поглежда към черния калъф от фибростъкло само на няколко метра от него.
— Ето го — заяви той и посочи през отворената врата към огромния рицарски меч, който заемаше централно място във витрината в коридора.
Разстоянието между върха на острието и края на дръжката надхвърляше ръста на едър мъж. Мечът беше почти на четири века.
Но беше твърде голям. И не достатъчно стар. Изобщо не съответстваше. Уесли блъфираше наслуки, воден от надеждата, че бандитите едва ли ще могат да различат един меч от друг.
— Вземете го — подкани ги той. — Струва цяло състояние.
Последното не беше лъжа.
Мъжете хвърлиха бърз поглед към оръжието във витрината. Онзи с кожения шлифер поклати глава.
— Не се бъзикай с нас.
Другият, с карираното сако, притисна дулото на пистолета към слепоочието на Уесли.
— В твой интерес е да кажеш истината, старче.
И той говореше с британски акцент. Кои бяха тези хора?
— Хвърлете оръжието и бавно се обърнете — чу се спокоен, равен глас откъм вратата. Сърцето на Уесли заби радостно.
Колман Наш бе насочил към тях чудовищната двуцевна пушка за слонове.
Мъжете замръзнаха на местата си. Натискът от дулото върху слепоочието на Уесли отслабна. Колман ги беше хванал натясно.
Имаше само един малък проблем. Той никога преди не бе насочвал оръжие към жив човек, а още по-малко бе натискал спусъка. А тези двамата с това си изкарваха хляба. Аматьорите се колебаеха. За разлика от професионалистите.
Всичко се случи прекалено бързо за забавените сетива на Уесли. Глухите изстрели от двата пистолета прозвучаха бързо един след друг; вторият почти се сля с парализиращия трясък на пушката, която отвори кратер в отсрещната стена.
Коленете на Колман потрепериха и се подгънаха. Той се срина на пода, от устата му се проточи струйка кръв.