Настъпи тишина, нарушавана само от капките вода, които се стичаха от Кътър върху плочите до басейна.
— Е, какво пък — въздъхна Кътър и вдигна рамене. Ръката му се стрелна към дръжката на пистолета.
Браунингът гръмна два пъти. Приглушените изстрели отекнаха край басейна.
Пръстите на Кътър се свиха конвулсивно около дръжката на глока. Тялото му се килна настрана, претърколи се и цопна в басейна.
Бен излезе от сградата. Прибра чантата си от сенките край пътеката, където я бе оставил. В нея имаше още една част от оборудването, предоставено му от „Тримбъл Груп“. Той я преметна през рамо и тръгна да търси Пенроуз Лукас.
Когато влезе във вилата, усети миризма на дим.
66
Откри го сам в полумрака на съсипаната трапезария. Седеше прегърбен в едно кожено кресло, сякаш изпаднал в транс. Беше вперил поглед в празното пространство и почти не реагира, когато Бен влезе в стаята и запали осветлението.
Бен направи няколко крачки и се втренчи в него. Най-после се бе озовал лице в лице с врага на Саймън. Този разчорлен хилав мъж, облечен в мръсен халат, нямаше нищо общо с наперения елегантен професор от видеозаписа.
Върху подлакътника на креслото имаше голям лъскав пистолет. Той пристъпи бързо напред и го вдигна. Пенроуз дори не помръдна. Бен дръпна плъзгача, изкара патрона от цевта и извади пълнителя. После разглоби оръжието и захвърли частите му в другия край на стаята.
Издрънчаването на металните парчета върху пода сякаш изтръгна Пенроуз от транса. Той се извърна бавно и погледна Бен. Мътните му очи се фокусираха върху лицето му.
— Ти си онзи мъж — промърмори той. — Хоуп.
— От плът и кръв — каза Бен.
— Къде са хората ми?
— Едва ли ще ти помогнат много. Къщата ти гори. Знаеш ли това?
Пенроуз кимна.
— Нека си гори. — Той притвори очи и добави: — Какво правиш тук?
— Нося ти подарък за Коледа.
Лицето на Пенроуз се изкриви в гримаса.
— Какво?
Бен свали чантата и извади отвътре предмета, който бе донесъл чак от Америка с частния самолет на „Тримбъл Груп“.
Каквото пожелаеш, му бе казал тогава Браун. И когато Бен поиска меча, той му го даде с думите: „Твой е. Закачи го на стената или поддържай огъня в камината с него, все ми е едно“.
Бен му бе обяснил, че ще го запази като спомен за мъртвите си приятели. Но това не беше всичко.
Той замахна с ръка и запрати меча в краката на Пенроуз. Върхът се заби в паркета, острието затрептя във въздуха.
— Ето го, професоре. Мечът на Исус Христос.
Пенроуз се наведе напред и впери очи в меча. До момента Бен бе имал само честната дума на Браун, че Пенроуз е в дъното на цялата история. Присъствието на Стив Кътър във вилата беше първото доказателство, че Браун не го е излъгал. Но сега демоничната смесица от омраза и копнеж в погледа на Пенроуз разсея и последните му съмнения.
— Него искаше, нали? — попита тихо Бен. — Затова ли уби Саймън и Микаела Аръндел?
Устните на Пенроуз се разтеглиха в усмивка.
— Червеите си получиха заслуженото.
Бен нямаше намерение да губи повече време с този човек. Той извади пистолета и свали предпазителя.
— Да разбирам ли, че си атеист, Лукас?
Пенроуз не отговори. Очите му шареха между Бен и пистолета. На лицето му потрепна мускул.
— Толкова по-добре. Значи няма да изречеш последна молитва, преди да те убия.
Долната челюст на Пенроуз увисна. Той се смъкна от креслото и падна на колене.
— Моля те, недей! — Очите му гледаха тъжно, пръстите му бяха сплетени на гърдите. — Не искам да умра.
— Саймън Аръндел би те пощадил. Но аз не съм като него.
Пенроуз изхлипа жално, когато усети дулото върху челото си. Пръстът на Бен докосваше гладката извивка на спусъка. Той си представи лицата на Саймън и Микаела в потъващата кола. Тяхната смърт щеше да бъде отмъстена, а Джуд щеше да бъде освободен.
Но изведнъж в съзнанието му изплува друг образ: Винсънт Нейпиър, потънал до шията в онова тресавище в Корнуол. Той също го бе молил да пощади живота му. А Бен му го бе отнел, и то пред очите на собствения си син. Постъпката, която се готвеше да извърши сега, беше не по-малко безчувствена.
Не съм нищо повече от един убиец, помисли той. Винаги ще си остана такъв.
— Аз съм болен — изплака Пенроуз. — Сгреших ужасно. Но ще се променя. Дай ми шанс. Знам, че ще успея.