И тъй, с Анди се разшетахме из града и три-четири дена се ослушвахме. Дори вече познавахме по физиономия три-четири милионера.
Един от тях всеки ден спираше с автомобила си пред нашия хотел и поръчваше да му донесат бутилка шампанско. Когато келнерът му я отваряше, той я надигаше и смучеше направо от гърлото. Това показва, че преди да забогатее, той е духал стъкло във фабриката.
Една вечер Анди закъсня много за вечеря. Цъфна в стаята ми една в единайсет часа.
— Прицелих един, Джеф — казва ми. — Дванайсет милиона. Петрол, заводи за прокат, недвижимо имущество и природен газ. Човек на място, няма ала-бала. Цялото си богатство е спечелил през последните пет години. Сега е наел професори да го въведат в науката — изкуство, литература, кинкалерия и други такива. Когато се запознахме, тъкмо беше спечелил десет хиляди каймета от облог с човек от Стоманодобивната корпорация, че днес в прокатния завод в Алъгейни ще станат четири самоубийства. По този случай всичко живо наоколо го поздравяваше и пиеше на негова сметка. Аз нещо му харесах и той ме покани на вечеря. Отидохме в един ресторант на „Даймънд Али“, седнахме и си поръчахме искрящ мозел, супа от стриди и щрудел. После той пожела да ми покаже ергенската си квартира на Либърти Стрийт. Оказа се, че държи апартаментче от десет стаи точно над рибния пазар с отделна баня на по-горния етаж. Каза, че обзавеждането му е излязло осемнайсет хиляди, и аз му вярвам. В една от стаите държи картини за четирсет хиляди, а в друга — всякакви антики за двайсет хиляди. Казва се Скъдър, на четирисет и пет години е, взема уроци по пиано, а петролните му кладенци дават всеки ден по петнайсет хиляди варела петрол.
— Добре де — казвам, — като начало всичко това звучи добре. Обаче ки вуле ву? За какъв дявол са ни неговите картини? Ай петролът?
Анди седи на леглото и мисли.
— Този човек — казва — не е това, което наричаме обикновен негодник. Когато ми показваше шкафа си с художествени антики, лицето му засия и почервеня като вратата на коксова пещ. Казва, че ако успее да осъществи още няколко големи сделки, колекцията на Дж. П. Морган от старинни гоблени, порцелан и седеф ще прилича в сравнение с неговата на съдържанието на стомаха на щраус, прожектиран с вълшебен фенер. После ми показа нещичко резбовано — продължи Анди, — но веднага разбираш, че е голяма работа. Било отпреди две хиляди години според него. Лотосов цвят с женска глава в него, изработен от слонова кост. Скъдър погледна в каталога и обясни всичко. Египетски резбар на име Кафра изработил две такива парчета за Рамзес Втори около еди коя си година преди Христа. Вторият екземпляр изчезнал и още не могат да го открият. Антикварните плъхове обикаляли цяла Европа да го търсят, но напразно. Скъдър платил две хиляди долара за своя екземпляр.
— Това добре — казвам аз, — но според мен ние само си чешем езиците. Мисля, че дойдохме в Питсбърг да покажем на милионерите как се работи, а излиза, че те ни преподават уроци по изящно изкуство.
— Имай малко търпение — отвръща меко Анди. — Може би димът скоро ще се разсее и ще се провиди едно-друго.
На другия ден Анди излезе рано-рано и се върна чак по пладне. Привика ме в стаята си, извади от джоба си топчесто вързопче колкото гъше яйце и го отвори; слоновокостно изделие също като онова, което беше видял у милионера.
— Преди малко — казва Анди — се отбих в един вехтошарски магазин, където се и залагат вещи, и гледам това нещо полускрито под купчина стари кинжали и други джунджурии. Собственикът ми казва, че тази вещ стои при него вече няколко години; били я оставили някакви араби, турци или други неверници, които живеели тогава край реката. Предложих му два долара за нея, но сигурно видът ми е издавал, че много ми се ще да я имам; онзи каза, че това означавало да взема хляба от устата на децата му и че изобщо няма да води разговор, ако не започнем от триста трийсет и пет. Накрая я взех да двайсет и пет долара. Джеф, погледни — продължава Анди, — това е вторият екземпляр от онова изделие, за който ми говореше Скъдър. Та те си приличат като две капки вода. Той ще плати за него две хилядарки, без да му мигне окото. Няма причина този да не е истински, същият, изработен от онзи стар циганин.