Джордж е сигурен, че това е причината за мрачния поглед, който тя им хвърля на влизане, но Диниша има и друго основание да се тревожи от непринуденото бърборене между шефа ѝ и Ейбъл. Тя почуква по часовника си.
– Главният съдия – напомня му. – Върховният корт.
– Олеле!
Джордж се обръща и хуква.
За да заглуши недоволството на апелативните съдии за преместването в мрачната пустош отвъд шосе 843, Окръжният съвет построи малък спортен център, включващ корт за ракетбол, който бе добавен само защото беше най-добрият начин да се използва празното пространство с височина колкото два етажа по средата на сградата. Зевзеците му лепнаха името „Върховният корт“. Тук може да се играе и хандбол и главният съдия Ръсти Сабич все още предпочита тази стара игра, при която малка гумена топка се удря с облечена в ръкавица длан. С Джордж играят всяка седмица.
– Джорджи, момчето ми!
Когато Мейсън нахлува в малката съблекалня и започва да сипе извинения, главният съдия точно обува шортите си. Двамата са били добри приятели през цялата си професионална кариера. Първоначално Сабич бе прокурор в съдебната зала, в която Джордж беше назначен за служебен защитник и през първите три месеца често му шепнеше полезни съвети, когато се изправеха пред съдия Уайт: „Поискай ускорена процедура“, „Напомни му, че родителите ще трябва да заложат къщата си, за да осигурят гаранцията.“ Имали са и много разгорещени битки, но съперничеството в съдебната зала често заздравява приятелствата, веднъж отмине ли болката от загубата. Ръсти, който има значително политическо влияние, беше главният му застъпник, когато преди повече от десет години Джордж се кандидатира за тази работа.
– Трябва да поговорим – казва главният съдия.
– Ще се съобразим със срока – успокоява го Джордж.
Една от многото реформи на Ръсти бе да въведе правило, че всички дела за обжалване трябва да се решават до края на годишната сесия на съда, който е след две седмици. Това прекрати старата практика решения, които биха засегнали важни политически играчи, да се бавят с години. Изискването принуждава съдиите да издават решения равномерно през цялата година, за да избегнат натрупването на дела за последния момент. Не това обаче има предвид Ръсти сега.
– Имам два други въпроса.
Вече са в банята, където Джордж кисне ръцете си в топла вода, за да намали опасността от натъртване. Главният съдия стои до него, вече е сложил дебелите предпазни очила и стиска гумената топка, за да я омекоти.
– Номер 1 – изрича и замълчава след тези думи. Зъбите му проблясват в усмивка като риба във водата. – Не е шега, Джорджи. Сериозно е.
– Ръсти… – Джордж се обръща към началника си на малко име само когато са сами – … как, по дяволите, си научил за това.
– Марина ми каза снощи. Звучеше страшничко, особено ако е права за Корасон. Единственият начин да постигне такова нещо според мен е, ако „Могъща латино нация“ е вербувала някой от охраната. Полицията е преровила всичко за тези хора, дори за роднините им. Уличните банди имат мрежа почти като мафията едно време.
– Ръсти, специално помолих Марина да не го обсъжда с никого освен с мен, особено теорията за Корасон. Не искам подчинените ми да се озъртат постоянно, а и честно казано, не ми се вярва да е права.
Още повече след снощния имейл. Каквото и да е влиянието на „Латино нация“ и най-приближените на Корасон, „Латинос Рейес“, откъде ще знаят за болестта на Патрис? Сега фактът, че Марина си прави каквото иска без позволението му, го принуждава да не ѝ казва нищо за писмото. За секунди къщата му ще се напълни с детективи и телохранители, сцена, с която не би искал да посрещне жена си, когато я изпишат.
– Спокойно, Джорджи. Аз съм ѝ шеф. Освен това тя смята, че можем да извлечем и малко полза от случая.
– Каква по-точно?
– Ами, това ѝ дава основание да настоява пред Окръжния съвет за спешно финансиране и увеличаване на щата на охраната.
– А аз ще съм плашилото, така ли?
Джордж не скрива раздразнението си. С толкова мъка пази тайната от семейството си, а сега Марина, която явно преследва свои цели, иска да направи случая главна новина във вестниците.
– В никакъв случай – уверява го Ръсти. – В никакъв случай. Няма да споменаваме имена. Но след убийството в Синсинати това ни дава възможност да си издействаме малко парички. Нека да назначават по-малко връзкари в горските патрули.