Выбрать главу

Марина се шегува, че миналата година Съветът е намалил двучленния ѝ патрул в гаража на един човек и една немска овчарка, а тази година искат да сменят овчарката с чихуахуа. Сега, със заплахите на Номер 1, Ръсти може да убеди властите да възстановят финансирането, понеже често се съобразяват с авторитета му.

По-младите трудно могат да разберат как Ръсти Сабич е станал олицетворение на правосъдието, при положение че преди близо двайсет години бе съден за убийството на своя колежка прокурорка. Джордж го защитаваше от самото начало и не се изненада, когато се оказа, че обвиненията са скалъпени от объркани лабораторни резултати, несъществуващи улики и ненадеждни свидетели. Единственият въпрос, който все още остава неизяснен, е дали тогавашният новоизбран главен прокурор, който виждаше в Ръсти потенциален конкурент, го е натопил или, както Джордж предполагаше, просто твърде лесно е приел грешното заключение.

Във всеки случай, като жертва на крещяща несправедливост Сабич бе странен кандидат за съдийски пост. Беше избран през 1988 година, после се издигна на длъжността главен съдия благодарение на същия съдебен скандал, който осигури и мястото на Джордж. Ръсти се смята за сигурен кандидат за щатския върховен съд, стига само Нед Холси да отстъпи поста, наречен неофициално „бялото мъжко място“. Другите две места за окръг Киндъл в съгласие с последните политически тенденции се заемат от представител на расовите малцинства и жена.

В поведението на Ръсти се е запазила сдържаност, граничеща с надменност. Преследван от спомена за обвиненията, той винаги ходи изпънат като струна. Животът му е отчетливо разполовен от тази случка, сякаш жизненият му път е пресечен от ярка линия. Джордж го разбира, но понякога не харесва човека, в когото Ръсти се превърна вследствие от това – често депресиран, понякога твърде официален, като сега, сякаш подобно на Марина винаги е нащрек. Ако не броим това, той е великолепен главен съдия. Умело управлява поверената му институция и използва обществената си позиция, за да измъкне властта от партийните вождове и да върне уважението към съда.

Двамата мъже се привеждат, за да излязат на „Върховния корт“, физически са равностойни противници, високи, в добра форма и с прошарени коси. Ръсти е малко по-прегърбен от годините и Джордж може би е малко по-бърз сега, но това не компенсира уменията, които Сабич е натрупал в тази игра още от детските си години, сякаш интуитивно предвижда накъде ще полети топката. Постоянно печели и по старо споразумение играят до спечелване на два от три гейма до двайсет и една точки. Все още изнервен заради Марина, Джордж играе ожесточено и спечелва първия гейм с 21 на 17.

– Няма да ти останат сили за втория гейм – предупреждава го Ръсти, докато си поемат дъх при охладителя за вода.

– Не ми излизай с тия номера, дъртако. Мисля, че вече изоставаш с една крачка.

– С още една.

Джордж опира дланите на коленете си. Ръсти е прав, че много се е изтощил.

– Така, ето втория въпрос, Джордж. Каква е тая работа с молбата ти за преизбиране?

– Имам две седмици.

– Официално, да. Виж какво, в окръжния съд има сто и петдесет съдии, които чакат повишение. Бил си там. На всеки му писва тази мелачка. Дела. Искове. Нахакани адвокати. Тази седмица ми се обадиха шестима души. Да не споменавам Нейтън.

– Кол ли?

Мястото на Нейтън се съкращава по финансови причини, заради което и Джери Раян, първият избраник за поста, се обиди и подаде оставка. Нейтън не може да остане с просто удължаване на срока.

– Това, че срокът му изтича след две години, не означава, че не може да кандидатства за постоянна позиция, ако сега се освободи място. Обзалагам се, че праща помощниците си по два пъти дневно в канцеларията да проверяват дали си подал молбата си. Джордж, не можеш да ни причиниш това. Нали сме приятели.

Ръсти се усмихва. Именно той навремето настоя Окръжният съд да назначи Нейтън на временното място, като си мислеше, че вземането на един изтъкнат юрист ще допринесе за авторитета на съда. Напоследък с голямо удоволствие би дарил тялото на Кол за медицински експерименти – докато е още жив.

– Сериозно говоря, Джордж. Нужен си ни. Не допускай тези смешни заплахи да те уплашат.

Това е неписано правило. Ръсти контролира членството в съда повече от десет години и не иска никой да действа зад гърба му. Ако Джордж не смята да кандидатства за втори мандат, трябваше отдавна да каже на началника си.

– Не е това причината, Ръсти. Просто чаках всички около Патрис да се уталожи.