– Имам предвид – добавя тя, като пристъпва към масивното бюро, – нали ще потвърдим присъдата.
За Каси, млада жена със свои разбирания, случаят е ясен. Когато го вижда, че се двоуми, тя изненадано зяпва срещу него.
– Не ми казвай! Нали няма да се съгласиш с Кол? Че касетата била недопустима като доказателство?
– Това е пълна глупост. Не можем да изваждаме нови аргументи на този етап.
– Все още обмислям някои неща, Каси.
– Така ли? Какви например?
„Боже всемогъщи – помисля си той. – Само четири седмици още.“
– Давността ме притеснява. Изчетох закона над трийсет пъти. Гласи, че ако обвиняемите умишлено са укрили престъплението, срокът на давност се удължава, цитирам, „за периода, за който тези действия пречат на престъплението да бъде разкрито.“ Но тази млада жена е казала на приятелките си, че може би е била изнасилена.
– Съдията на главния процес е постановил, че е била твърде млада и не е знаела какво да прави, затова не се е обадила в полицията.
– Така е. Но Сапърстийн е прав. Законодателят е предвидил друго удължаване на срока за давност при престъпления срещу непълнолетни, но това не може да продължава вечно. Навършиш ли осемнайсет, вече се смята, че си достатъчно зрял, за да се оправяш сам в живота. В такъв случай имаш една година да алармираш властите. Минди Дебойе не го е направила. Правилно ли е съдията да удължава срока на давност повече от предвиденото в закона за престъпления срещу непълнолетни?
– Ох – въздъхва Каси. Явно в случая няма готов отговор. – Ами, да направя ли тогава две проекторешения? Едно за потвърждаване и едно за анулиране на присъдата на основание изтекла давност?
– Джон написа предварителното резюме, Каси.
Обикновено помощникът, който подготвя случая за изслушване, изготвя и съдийското решение. В „Уорновиц“, освен да изгледа касетата вместо него, Баниън проведе и допълни проучвания за давността.
– Джон каза, че му е все едно. Сега имам малко свободно време.
Каси не е демократка – винаги иска най-интересната работа за себе си. Баниън сигурно се е засегнал, но по принцип не се оплаква. При все това съдията от месеци се опитва да научи Каси да не отнема работата на колегата си, затова ѝ казва, че първо ще поговори с него.
Каси кимва, но не помръдва, пълното ѝ лице е полускрито под равния бретон.
– Може ли да кажа нещо? – пита тя и типично в неин стил, не дочаква отговора. – Наистина не мога да разбера как можеш да оставиш тия момчета да се отърват. Те са получили всеки възможен шанс в живота. Не заслужават още един.
– Въпросът не е какво заслужават. На много хора им се разминава, Каси. Законът не може да накаже всеки виновен.
– Да, но законът не трябва да насърчава тази практика?
– Защо тогава съществува принципът „невинен до доказване на противното“? Защо има срок на давност?
– Ако питаш мен, не би трябвало да има. Не и при положение, че има касета.
– Първо, аз не съм законодателят.
Тя повтаря последните четири думи с него. Очевидно твърде често се е оправдавал по този начин през последната година. От предишни коментари на Каси знае, че според нея само страхливец може да се крие зад законодателите. И е права, че в такива случаи оправданието звучи съвсем като „Само изпълнявах заповеди“. За Джордж обаче нищо в съдийската професия не е по-важно от стремежа да не налагаш свои закони.
– И второ – продължава той, – законът от векове е отсъдил, че след определен период всеки злосторник, с изключение на убийците, има право да живее живота си, без да се бои от сянката на миналите си прегрешения. Представи си, че касетата се беше появила не след четири, а след четирийсет години. – Този пример идва толкова логично в съзнанието му, че гласът му дори не потреперва. – Ако следваме логиката на съдията в главния процес, обвиняемите могат да бъдат съдени и след десетилетия. И тогава ли ще искаш да ги съдиш?
– Искаш да кажеш като старци ли?
– Бъди по-деликатна – с усмивка я сгълчава Джордж, – да кажем мъже на средна възраст. Ако допълнението за укриване на престъпление не важи след четирийсет години, защо да го използваме сега? Възможно ли е значението на закона да се променя в хода на времето?
Каси тръсва русата си коса, не иска да вземе нито едната, нито другата позиция.
– Хайде, госпожице съдия – подканва я той. – Решавайте.
Каси злоупотребява с дълготрайното им познанство, изплезва му се вместо отговор и бързо се оттегля в съседния кабинет. Съдията се обръща към прозореца. Дърветата на булеварда отдолу са променили премяната си от напетите пролетни цветове на по-улегналите летни багри.