Джордж Мейсън познава Касандра Оуки, откакто се е родила. Държал я е в ръцете си още преди да е навършила един месец и ясно си спомня как са играли по цял следобед. Тогава тя беше на седем и дойде с Харисън в кантората при Джордж, изпаднал в униние, както винаги когато очакваше да определят съдебните заседатели по някой процес. Хари, вечният организатор, завлече Джордж на няколко гимназиални турнира по тенис, където Каси играеше втора в мачовете по двойки. Не беше много бърза, но бе силна и решителна тенисистка със сервис като минохвъргачка.
Но Каси Оуки може (и го прави) да влиза и излиза безнаказано от кабинета на съдията и сред всичките му подчинени има най-малко задръжки да ползва личния му компютър. Нещо повече, Каси беше единствената, която беше с него в хотел „Грешам“, когато изчезна телефонът му. Освен това тя си тръгва след две седмици, очевидно с чувство на обида.
– Трябва да е някой, който работи при мен – обяснява Джордж на Патрис, докато вечерят в кухнята с остатъците от последното им ходене на ресторант направо от пластмасовите кутии. – Не е реалистично да мислим, че друг е могъл да се добере до компютъра ми два пъти в един и същи ден, докато ме е нямало. Кабинетът на Каси е до моя. Кой друг би могъл да влезе и излезе толкова бързо?
– Не е за вярване – отбелязва Патрис.
– Кой друг? Диниша?
– Това е смешно.
– Баниън е с мен от близо девет години. Маркъс… наистина, хората крият какви ли не изненади, но ако Маркъс разбира от компютри…
– Не – изказва се категорично Патрис за посивелия пристав на Джордж.
Той достигна до този извод за Каси, докато говореше с Марина в участъка на Втори район, но искаше време да помисли. Не може да си представи какъв мотив би имала. Харисън има странно чувство за хумор и Джордж се чуди дали той не е замислил някаква шега, в която Каси ще отрече да е участвала, след като се окаже, че на никого не му е смешно.
– Трябва да е някаква психологична игра. Не мислиш ли? Някакъв проблем с баща ѝ. Просто не виждам логика.
Патрис въздъхва:
– Какво ще кажеш на Хари и Миранда?
Джордж изпъшква тежко. Задължително обаче трябва да разговаря с помощничката си, ако не за друго, за да я предпази от самата нея. Заплахата срещу Нейтън Кол означава, че Джордж не може тихо да потули случая като личен проблем. Освен това тази вечер Марина ще прегледа записките си и ще види, че само Каси е била с него на тържествения обяд. Утре помощничката му трябва да си вземе почивен ден, за да избегне инквизицията на Марина и да овладее някак събитията, които могат да доведат до отнемане на разрешителното да упражнява професията си. Джордж се поставя в ролята на адвокат и вече обмисля начини да заглади положението така, че Каси да се съвземе бързо. Ще има нужда от помощта на Ръсти, но не е сигурен, че ще я получи. Всеки остава верен на същността си, а главният съдия все пак е започнал като прокурор.
Джордж се обажда на Каси у дома ѝ малко след 20.30 часа. Казва, че е изникнало нещо спешно. Може ли да се срещнат на закуска утре в 8.00 часа?
Както може да се очаква, тя се преструва, че не знае за какво става дума.
– За „Уорновиц“ ли? Взе ли най-после решение?
– Това е едно от нещата, които искам да обсъдим.
След разговора с Лоли делото за първи път от седмици вече не е като разрушителен изотоп, излъчващ смъртоносна радиация в тялото му.
– Реших, че искам сам да напиша проекторешението. Този казус може би заслужава по-изчерпателно становище.
Джордж по принцип е лаконичен в решенията си.
– Според него присъдата трябва да се изкаже с възможно най-малко думи.
– Какво съм объркала? – веднага пита тя. – Нещо за давността ли?
– Справила си се добре, както винаги. Сигурен съм, че ще използвам много от твоя материал и ще те помоля за помощ. Просто искам да се заема с това от самото начало.
Хрумва му, че този разговор е безсмислен. Утре Каси ще изхвърчи от кабинета му.
– За какво друго искаш да говорим?
– Предпочитам да ти кажа лично.
Тя въздъхва с характерната си липса на уважение, давайки да се разбере, че Джордж я дразни.
– Къде?
Той обмисли този въпрос, преди да вдигне телефона, и му хрумна нещо гениално.
– Какво ще кажеш за хотел „Грешам“?
Ако Каси има съвест (а той е убеден, че има), там ще ѝ бъде неловко, може би по-лесно ще признае деянието си. Както може да се очаква, тя възразява, че хотелът е твърде далеч от съда.
– Това е единственото заведение в града, където ям бекона – обяснява Джордж. – Ръчно рязан и пушен във Вирджиния. Когато върши грях, Касандра, човек винаги се връща към корените си.