Джордж се сеща за охраната си едва на сутринта. Намесата на полицията не е необходима сега, понеже няма доказателства, че Каси е замесена в друго освен в психологичен тормоз. Въпреки това някой вероятно ще се появи. Марина трудно приема истината, когато нещата излязат не такива, каквито е очаквала. Пък има и практически проблем – кой ще откара Джордж на работа. Той оставя съобщение на Марина, че сам ще отиде в съда, взема такси и пристига в хотела в седем и половина. Застава в натруфеното фоайе, реликва от Позлатената епоха с мраморни колони като секвои и позлатен таван с ангелчета, и се опитва да си спомни къде в големия салон сервират закуската.
Една пълна, добронамерена служителка с блейзър и бяла слушалка, показваща се от косата ѝ, се приближава и предлага услугите си.
– Вие сте оня съдия, нали? Гледах ви по телевизията оная вечер. Как сте?
През последните двайсет и четири часа Джордж често забелязва, че хората го зяпат и това определено го смущава. Баща му никога не е одобрявал привличането на общественото внимателно върху себе си.
– Мисля, че ръката ми е много по-добре тази сутрин.
– Радвам се да го чуя. Вчера всички говорехме за вас. Когато чух по новините, бях сигурен, че ви познавам. Вие сте съдията, който изгуби мобилния си телефон тук миналия месец, нали?
Той кимва и жената грейва от задоволство, че е показала такава добра памет.
– Върнаха ви го, нали?
– Не. Така и не се намери.
– Как е възможно? Струва ми се, че някой от служителите ви дойде да го вземе, след като Лукас го намери при входа на балната зала. Не ви ли го донесоха?
– Не – отговаря той за втори път, секунда преди да осъзнае, че тя е сигурна в това, което казва.
Заедно отиват при стаичката на охраната – преустроен килер, чиято врата е умело замаскирана в тъмната ламперия – и изчакват шефа ѝ, Емилио, да издири документите от архива. Той дава на съдията розово копие от приемно-предавателен протокол от службата за загубени вещи. На 26 май, денят след като Джордж го изгуби, телефонът е бил взет от Джон Баниън.
Джордж моли портиера да повика такси, когато се сеща за Каси и хуква към салона. Тя седи пред голяма чаша с портокалов сок.
Джордж няма доверие в дискретността на Каси (тя на практика не притежава това качество), но се чувства гузен, задето я заподозря, и най-доброто оправдание за срещата им тук е формулярът за намерения телефон, който съдията, с известна театралност, обявява, че е очаквал да намери.
– Аха – изсумтява Каси, гледайки документа. – Подозирах, че може да е Джон.
– Така ли?
– От вчера следобед. Марина дойде да конфискува компютъра ти.
– Тя не спомена нищо такова – кисело отбелязва Джордж, макар че от гледна точка на Марина да вземе компютъра като веществено доказателство може би е най-логичното нещо.
– Джон се появи и я попита какво прави и защо. Стори ми се странно. Много странно. – Тя леко тръсва късата си руса коса. – Честно да ти кажа, Джордж, винаги съм се питала дали този човек не е прикрит сериен убиец.
– Така ли? Аз просто си мислех, че е ужасно самотен.
Каси свива рамене. Тя никога няма да може да разбере неудачниците, хората, които странят от света.
Джордж обаче има вяра в Каси. Тя проявява безкрайно съчувствие към онеправданите. Някой ден ще разбере, че страданието има много лица.
– Питах се дали имаш представа какво го е подтикнало да го направи.
– Откъде да знам? Не съм аз тази, на която има зъб.
– Ти си заминаваш.
– Точно така. – Каси отново свива рамене. – Тъй, де, кофти история. Чудя се дали изобщо може да проумее какъв ужас ти е причинил. Така, де, ти си съдия, стълб на законността. Мисля, че той не го проумява.
Келнерът донася поръчките им. Храната и тъжната истина за Баниън ги кара да замълчат.
Когато започват да се хранят, Каси изведнъж заявява:
– Трябваше да се досетя, че лъжеш, когато каза онова за старите грехове.
Сърцето му се свива при мисълта, че се е досетила за подозренията му към нея, но тя посочва чинията му:
– Не си взе бекон.
Прошка
Когато отиват в съда малко след девет часа, съдията и Каси се сблъскват с два проблема. Първо – няма компютър. И второ – Джон, който винаги отива на работа в осем, още не е дошъл.
Накрая техничка от информационната служба донася компютър, за който се кълне, че е точно копие на машината на съдията. Както може да се очаква, той блокира минути след като дамата напуска кабинета. Джордж още ругае, когато Диниша обявява, че Джон се е появил.
Съдията се съмнява, че секретарката му знае какво става (накара Каси да му се закълне, че ще мълчи, и се съмнява, че толкова бързо е нарушила клетвата си), но Диниша има достатъчно силно шесто чувство, за да усети напрежението в малкия свят на кантората, особено след като съдията на няколко пъти пита за Баниън. Със странно тържествен жест тя въвежда помощника.