Главният съдия прокарва ръка през посивялата си коса и се замисля.
– Мислиш ли, че този човек е луд, Джорджи?
– Мисля, че е един объркан самотник. И аз съм засегнал слабото му място.
– Рано или късно е щяло да избие.
– Не знам. – Това ще остане най-трудният въпрос за Джордж. – Каза ми, че винаги искам да съм най-добрият.
– Разбирам го – отбелязва старият му приятел.
– Каза също, че се е боял да не ме разочарова.
– Джордж, вината не е твоя…
– Можех да…
– Не – отсича главният съдия. – Никой не иска от теб да си светец. Има някои ограничения.
Джордж може да говори още, но Ръсти, строгият защитник на закона, никога няма да погледне на това от друга перспектива освен от юридическата страна, а това означава, че Джон е престъпникът, а всички други са безгрешни. Двамата не проговарят известно време, всеки потънал в мислите си.
– Добре – казва накрая Ръсти. – Разбирам защо помощникът ти те е обвинявал, но защо започна да заплашва Кол?
– О, това ли. – Джордж почти бе забравил тази част. – Колкото повече заплахи изпращал, толкова повече се опасявал за последствията. Нали виждаш зависимостта: първо рискува, после го хваща страх, че ще го хванат, после – че няма да го хванат. Всички в кабинета ми знаеха, че Марина и ФБР нямат напредък в разследването. Единственото подозрение обаче, което я помолих да запази в тайна, бе теорията за Корасон. Не исках да причиня паника. На онази среща с Марина Джон осъзнал как си е навила на пръста да разобличи Корасон. Тогава му хрумнало, че може да му се размине. Затова се опитал да подхвърли още няколко улики. Спомнил си, че Кол е участвал в съдебния състав, който потвърди присъдата на Корасон. И като се има предвид мнението на Нейтън за анулирането на „Уорновиц“, с голямо удоволствие се захванал с него.
– Това е – заключава Ръсти. – Природен закон. И от чумата е имало някаква полза.
– Джон се е старал да звучи като уличен бандит. Затова писмото е в стила на седмокласник.
– Няма нищо общо с бандитите в гаража, нали?
– За това съм си виновен сам. Опитвах се да си играя с опасността само за да докажа, че не ме е страх. При други условия щях да се досетя, че хлапетата са ме набелязали.
– Обещаваш ли отсега нататък да размишляваш над живота в ъгъла на някой бар като всички нормални хора?
– Абсурд. Оставам в гаража. Но се надявам на тлъста компенсация за трудова злополука.
Джордж повдига ръката си с превръзката.
– Ще имаш трудности при обжалването – заплашва го Ръсти.
– Както и да е, когато Марина дошла да вземе компютъра ми, Джон се досетил, че става дума за първото писмо, и осъзнал, че това ще бъде краят.
– Защо?
– Защото Марина реши да се съсредоточи върху персонала ми, с тази група от заподозрени щеше да разследва как са търсили мобилния ми телефон. Освен това нямаше да се наложи да използва сложни похвати за разпит, за да накара Джон да проговори.
– Като стана дума за Марина, каза ли ѝ вече?
– Обади ми се четири пъти. Искам обаче преди това Джон да си намери адвокат.
– О, чудесно, само това ми липсваше. Залагам пет срещу десет, че до края на седмицата ще имаме подадена жалба за нечовешки условия на работа. Робският труд е курорт в сравнение с работата в твоята кантора – да караш бедния Джон да гледа ужасния запис толкова много пъти.
– Мислиш ли, че това ще му даде някакъв коз?
Ръсти поклаща уклончиво глава.
– Някакъв, да. Виждали сме и по-смахната защита. Та каква присъда предлагате за него, съдия Милосърден?
– Не виждам смисъл да го съдят. Човекът е на четирийсет и две години, без предишни нарушения, отличен служител на съда. Надявам се прокурорът да се съгласи на освобождаване от отговорност с психиатрично лечение.
– Ами ония хлапаци, дето те нападнаха?
– На ония хлапаци не им беше за първи път. Нито за десети. Пък и Баниън не ми счупи ръката, нито ме е заплашвал с пистолет.
– Ами разрешителното му?
– Ще бъде временно отнето. Докато психиатърът каже, че може да му го върнат. Има ли шанс да подкрепиш това решение, Ръсти? Сигурен съм, че Марина ще поиска смъртно наказание.
– Не се съмнявам. Но само след като престъпникът излежи няколко месеца в „Абу Гариб“. – Ръсти се заглежда замислено в далечината. – Освобождаването от отговорност е все още поверително, нали?
– Да.
– А временното отнемане на разрешителното. Това е едно редче в съдебното досие. Никой не знае защо.