– Така е. Какво си мислиш, шефе?
– Мисля си, че Джон Баниън има дяволски късмет.
– Защо така?
– Защото искам това да мине тихо. Много тихо. Ще наложа мораториум върху разследването на Марина. За доброто име на съда. Когато адвокатът на Джон се обади, кажи му да се опита да преговаря двойно прикрито, свръхсекретно, строго поверително с прокурора и адвокатската колегия по точките, които ти спомена. С мое съгласие. Ще го кажа на всеки засегнат от случая.
– Благодаря, Ръсти.
– Трябва да целуваш ръка, но истината е, че го правя заради всички нас. Не искам Кол да чуе истината, не и преди мастилото на молбата му за оставка да изсъхне. А пък другата седмица Окръжният съвет ще гласува за ново финансиране на Марина. Да не си помислят, че интригата около Номер 1 е било буря в чаша вода и да се откажат да ни дават парите.
– Мъдростта на владетеля.
– Може ли да попитам нещо?
– Какво?
– За „Уорновиц“. Взе ли решение?
– Вече написах черновата.
– Ще има ли справедливост?
След изпълнението си миналата седмица Ръсти избягва да пита направо дали присъдата е анулирана или потвърдена, докато решението не бъде обявено публично. Сега Джордж решава да подразни любопитството на приятеля си и да не му отговори. Съдия Мейсън поставя за момент здравата си ръка върху главата на главния съдия, сякаш го благославя.
– Ще опитаме – отговаря. – Можем само да опитаме.