Почти бе дошло време да напусне малката група от монаси и Дери се зачуди как най-добре да отвори дума. Брат Питър бе останал изумен от молбата му да го обръснат като останалите. Макар че те самите приеха това като жест за отхвърляне на светската суета, нямаше никаква нужда Дери да възприема прическата им. Наложи му се да употреби цялото си умение да убеждава, преди по-старият мъж да се съгласи, че може да прави каквото пожелае със собствената си глава.
Младият монах, дето развъртя бръснача по гъстата коса на главата му, на два пъти го поряза и остърга парче кожа с големината на монета от едно пени точно от върха на темето му. Дери изтрая всичко това почти без да гъкне или да се оплаче, като накрая си заслужи доволно потупване по гърба от страна на брат Питър.
Сега, под проливния дъжд, той се запита дали си е струвало. Вече се чувстваше отслабнал и изнемощял. В тази стара роба можеше да мине и без да си бръсне главата, но рискът беше огромен и преследвачите му вече бяха показали неведнъж, че няма да се откажат и ще бъдат безмилостни. Той въздъхна и пак си каза, че беше цена, която си струваше да плати, макар да не можеше да се сети за друг момент от живота си, когато да е бил по-посърнал от сега.
Не бе избрал за себе си да бъде най-отявленият враг на Ричард Плантагенет, херцог на Йорк. Като се обърнеше назад към действията си, предполагаше, че е могъл да бъде и по-отстъпчив. Мъжът, който го бе обучавал, би му размахал пръст с укор заради гордостта, която бе проявил. Старият Бъртъл би му чел конско с часове, изтъквайки, че враговете ти никога не бива да виждат силата ти, никога. Дери едва ли не чуваше раздразнения глас на стареца, докато се влачеше нагоре по склона. Ако смятат, че си слаб, няма да изпратят корави убийци от Лондон да вървят по петите ти. Не биха плащали в сребро на всеки клюкар в града за новини за твоето местонахождение. Няма да дават награда за главата ти, Дери!
Това, че за известно време стана францискански монах, може и да беше спасило главата му, или просто му бе загубило няколко дни — никога нямаше да узнае кое от двете. Но наистина беше вярно, че докато се движеше с монасите, подминаваха различни групи от враждебно настроени мъже, които се смееха и подиграваха или се извръщаха, щом брат Питър ги молеше за някоя монета. Всеки един от тях или пък цяла дузина биха могли да бъдат платени от Йорк, как можеше да знае. Беше държал погледа си сведен в земята, докато се мъкнеше с останалите.
Дъждът спря за малко, макар че някъде наблизо тътнеше буря и тъмните облаци все още пробягваха по небето. Брат Питър избра този притихнал момент, за да постави една ръка върху езичето на хлопката, а другата да вдигне високо, за да спре треперещата им група.
— Братя, слънцето залязва, а земята е твърде мокра, за да спим на открито тази вечер. Познавам едно семейство от другата страна на града, на около миля оттук, зад билото на Касъл Хил. Те ще ни позволят да използваме хамбара им, за да хапнем и да спим там, а ние в замяна ще благословим къщата им и ще ги включим в нашите молитви.
Монасите видимо се ободриха при тези думи. Дери откри, че бе развил поне мъничко уважение към странния им начин на живот. С изключение на масивната фигура на бикоборец на Мълчаливия Годуин, никой от тях не изглеждаше физически силен. Подозираше, че един-двама предпочитаха просяшкия живот пред трудовия, но пък те наистина приемаха своята бедност на сериозно във век, в който всеки друг работеше, за да избяга от това мизерно състояние. Дери прочисти гърло, като заглуши кашлицата, която беше придобил някъде по мокрия и студен път.
— Брат Питър, може ли да поговорим? — рече той.
Водачът на малката им група веднага се обърна; по лицето му не се четеше нищо.
— О, разбира се, Дери — съгласи се той.
Устните му бяха посинели. Дери отново се сети за препълнената кесия, пъхната на топло до тестисите му.
— Аз… ъъ… няма да продължа с вас — рече и погледна в краката си, за да не стане свидетел на разочарованието, което знаеше, че ще се изпише по лицето на монаха. — Трябва да се срещна с един човек в замъка. За известно време ще спра там.
— Аа, Дери — отвърна брат Питър, — добре. Поне ще идеш с Божията благословия.
И, за негова изненада, старият мъж протегна ръка, положи я върху наранената кожа на темето му и леко го натисна надолу. Изтрая това, странно развълнуван от вярата на монаха, докато той призоваваше Свети Христофор и Свети Франсис да го съпровождат в пътешествията му и изпитанията на живота пред него.