— Да, чух това, Ваше Величество — отвърна той с неудобство. Зачуди се кога ли спи Йорк, за да е свършил толкова много неща само за една година. Проблемът с гарнизона в Кале беше един от само пет-шест по-дребни черни точки срещу Пазителя Йорк. Страната се развиваше достатъчно добре и макар някои да говореха срещу орязването на кралското домакинство, Йорк безмилостно събираше държавните фондове, а после харчеше придобитото мъдро, за да си спечели още по-голяма поддръжка. Дери вече виждаше времето, в което страната би предпочела крал Хенри никога да не се събуди, ако всичко продължаваше да се развива така. Той и Маргарет искаха или Йорк да го сполети някакво нещастие, или пък кралят най-сетне да дойде на себе си. Нуждаеха се от това, и то преди да е станало твърде късно. Дери отново се взря в безстрастното изражение на монарха, който климаше в стола си, и усети как по тялото му преминава тръпка, а ръцете му настръхват. Ужасно нещо беше жив човек да бъде докаран до такова жалко състояние.
— Има ли някакво подобрение в заболяването на краля? — попита той.
Маргарет поизпъна гръб, за да се защити от болката, която щеше да последва, докато отговаряше.
— Двама нови лекари се грижат за него, онзи глупак Олуърди вече го няма. Трябваше да изтрая всякакви набожни лицемери, които идваха тук да тормозят и да зяпат съпруга ми. Той изстрада толкова много, на такива отвратителни неща го подлагаха, че ме е срам да ти разказвам. И никой от тях не успя да върне духа му в тялото. Бъкингам ми е голямо утешение, но дори и той понякога се отчайва, нали, Хъмфри?
Херцогът издаде неясен звук и предпочете да сърба от купичката със супата, поставена пред него.
— Ами синът ви, Ваше Величество? — попита Дери колкото е възможно по-внимателно. — Когато го показахте на крал Хенри, нямаше ли никаква реакция?
Маргарет сви устни.
— Звучиш ми като онзи абат Уедъмстед с неговите инквизиторски въпроси. Хенри вдигна очи, когато му показах бебето. Вдигна поглед за миг и съм убедена, че разбра какво му говоря — очите ѝ блеснаха от сълзи, предизвиквайки го да ѝ се опълчи.
Дери прочисти гърлото си и започна да съжалява, че е дошъл.
— Съветът на лордовете ще се събира през следващия месец, Ваше Величество, за да назове сина ви Едуард за кралски наследник и за принц на Уелс. Ако Йорк се намеси в това, амбицията му да управлява ще лъсне. Макар че това би било жесток удар, едва ли не се надявам да стане, та другите да разберат истинското лице на този Пазител и какво възнамерява да прави. Онези благородници, които се лутат и отказват да видят истината, няма да могат да я отрекат тогава.
Маргарет погледна към съпруга си и по лицето ѝ се изписа тревога.
— Не мога да се надявам на това, Дери. Моят син е наследникът. Заради малкия Едуард изстрадах унижението Йорк и Солсбъри да присъстват на раждането, да се промъкват край леглото ми и да надничат под завивките, за да се уверят, че бебето е наистина мое! Лорд Съмърсет едва не стигна до бой с тях, за да защити честта ми, Дери. Има моменти, в които едва ли не съжалявам, че тогава не прониза на място с меча си този Плантагенет заради наглостта му и обидите му. Не, мастър Бруър. Не! Не мога дори да си помисля, че тези страхливци биха могли да отхвърлят рождените права на сина ми.
Дери се изчерви, като чу какво е изтърпяла, макар че му бяха разказвали историята повече от веднъж. Една част от него можеше дори да се възхити на извратения мозък на Йорк, как му е дошло наум да си помисли, че бременността може да е била измамна и някое друго дете да бъде донесено отвън. Поне тази тема бяха оставили на мира, макар че все още се носеха слухове за друг баща. Шепнеха името на Съмърсет в тази връзка, което прилежно се докладваше обратно до наострените уши на шпионина. Но като познаваше наеженото достойнство на Съмърсет, съмняваше се, че това е нещо повече от вулгарна лъжа, макар и доста находчива.
Докато седеше и размишляваше, откри, че клюма почти в синхрон с краля — изтощението изведнъж го обзе целия. Направо благославяше Маргарет, че го видя как се срива и го отпрати, за да се погрижат за почивката му. Той коленичи и се поклони на херцог Бъкингам на излизане, поглеждайки за последно към изпадналия в ступор крал, сляп и глух за всичко, което ставаше около него. После се запрепъва след прислужника, който го отведе в една стая с мирис на прах и влага. Без дори да си направи труд да свали мократа роба, Дери се просна в цялата си дължина върху леглото и заспа.