— Много добре, милорд — отвърна Ранкин.
Това беше стара игра между двамата мъже. Макар че с течение на годините прислужникът наистина бе налаган пет-шест пъти, той също бе спечелил достатъчно, за да осигури добра зестра за трите си дъщери — факт, за който графът със сигурност бе съвсем наясно. Ръката на Ранкин не потрепваше, докато бръснеше космите по гърлото на Солсбъри. Застанали край бръснаря и господаря, войниците на Невил се побутваха и хилеха, правеха собствените си безмълвни залагания, докато стягаха лагера и се приготвяха за пътуването си на север.
Алис, графиня Солсбъри, се измъкна от палатката си необута, тъпчейки тревата с боси крака, и вдиша дълбоко утринния въздух. Видя, че бръснат мъжа ѝ, и реши да не го вика. Знаеше, че Ранкин цени монетите, които печелеше по този начин, далеч повече от обичайната заплата. Застоя се дълго, за да наблюдава мъжа си с очевидна любов, доволна, че е останал тъй силен и здрав, независимо от годините. Петдесет и петият му рожден ден предстоеше само след няколко месеца, подсети се тя, вече обмисляйки какъв подарък би могла да поръча да му изработят.
Шум от тичащи стъпки накара някои от мъжете да се обърнат, макар че Ранкин продължаваше да стърже и изглажда, съсредоточен върху задачата си и наградата. Солсбъри вдигна бавно и внимателно поглед и видя едно от момчетата, дето беше придружавало сватбарите. Бегло си го спомняше от предната нощ — как смуче яко от един мях с вино, преди да започне да си повръща червата за забавление на останалите мъже.
— Милорд! — викна момчето, като влетя буйно сред тях и спря на място. Очите му се разшириха при гледката на мъжа, когото бръснеха на ливадата.
— Какво има? — спокойно го попита Солсбъри и вирна брадичка, за да опъне кожата си и да облекчи работата на Ранкин с бръснача.
— Идват мъже, милорд. Войници и стрелци, всичките тичат насам.
Солсбъри подскочи, после изпсува, когато бръсначът рязна бузата му. Изправи се внезапно, грабна кърпата от врата си, за да избърше олиото и петното от кръв по лицето си.
— На конете! — изрева към стреснатата тълпа наоколо.
Всички хукнаха към конете и оръжията.
— Конят ми, тук! Ранкин, недодялан глупако, поряза ме. Конят! Алис! За бога, няма ли да се обуеш?
Живата картина от недоспали мъже се разпадна, като всички се пръснаха в различни посоки, препъваха се и викаха капитаните, които ги водеха. Докато Солсбъри успее да се качи на коня си, вече имаше оформени редици между господаря и прииждащите нови хора. Мъжете с най-остър поглед викаха „Стрелци!“, подхвърляха на конниците щитове и стрелците излязоха на предна позиция, запасвайки пътьом оръжието си.
— Милорд, бронята ви! — извика Ранкин. Грабна купчина метал, пъхнал ръка през кръглото отверстие на металната яка, която висеше полуотворена на пантата си. Затича редом с господаря, който водеше коня си в тръс напред. Слугите, които би трябвало да облекат графа, ги нямаше никакви. Ранкин подаде нагоре един дълъг меч и едва не попадна под копитата, когато се препъна.
— Няма време, Ранкин. Но, виж, яката ще я взема. И ще ми донесеш ли щит, а? Ей там, на онуй дърво виси един, виждаш ли го? — той протегна ръка, щом бръснарят подхвърли нагоре яката, и я грабна във въздуха, после щракна закопчалката ѝ около врата си. Пред него сто и петдесет пехотинци и шейсет стрелци с лъкове го чакаха търпеливо да ги поведе. Солсбъри хвърли поглед назад и видя, че на жена му и сина му са намерили коне. Новата невеста също беше там, кършеше бели ръце пред себе си. По лицето на графа се изписа притеснение при вида на тази малка и уязвима група. Обърна се и синът му погледна нагоре, щом чу шум от копита.
— Какво има, сър? Кой идва?
— Още не знам — отвърна Солсбъри. — Ще трябва да оставя неколцина живи, та да ги разпитам, нали така? Твоята задача е да изведеш майка си и Мод на безопасно място. Това не е твой проблем, Джон, не и днес.
Не спомена на глас, че ако младата двойка бъде убита, имаше опасност тези ценни имоти от зестрата да се прехвърлят на лорд Кромуел или дори да попаднат отново в ръцете на Пърси. Точно от такива спорове се хранеха съдиите от Кралския съд в продължение на месеци, та и години. Но не бяха думи, дето се произнасят пред току-що омъжена невеста, макар че му достави удоволствие да види, че Мод веднага скача на коня, пъргава като фермерска дъщеря от добро семейство. Дългите ѝ поли се вдигнаха нависоко и, в присъствието на жена си, Солсбъри извърна поглед. Синът му почервеня, слезе от коня си и дръпна надолу слоевете плат.