Синът му прикри нетърпението си, като знаеше, че баща му може да каканиже за „коварния Дъглас“ с часове, ако му се предостави възможност.
— А мъжете, татко? Прикрили са герба ни. Кой ни заплашва, че трябва да бъде нападан от наемници?
Баща му стоеше съвсем близо; пресегна се и сграбчи в костеливата си ръка края на нагръдника му, за да го притегли към себе си.
— Невилови, роднините на майка ти, момче, вечно и завинаги Невилови. Накъдето и да се обърна, когато имам проблеми, те все са на пътя ми! — граф Пърси вдигна другата си ръка и направи с пръстите си знак като човка. После нанесе с нея удар по въздуха, близо до лицето на сина си. — Толкова многочислени, че не можеш да ги преброиш. Свързани чрез брак с всяка от благородническите фамилии. С всеки род! От едната ми страна проклетите шотландци, дето отхапват от фланга ми, нападат Англия, горят селата в собствената ми земя. Ако не им се опълча, ако оставя дори само един сезон да мине, без да убия младежите, дето изпращат, за да ме тормозят, ще плъпнат на юг като прииждаща река. Къде ще бъде Англия тогава, без войниците на Пърси да я защитават? Но на Невилови не им пука от това. Не, те дават всичко от себе си на страната на Йорк, това пале. Той се издига, поддържан от ръцете на всички от рода Невил, докато на нас ни крадат имоти и титли.
— Пазител на западната граница — уморено промърмори синът му. Беше чувал оплакванията на баща си многократно.
Погледът на граф Пърси се настърви.
— Едно от многото неща. Титла, която трябваше да е на брат ти, с хиляда и петстотин паунда на година, но я дадоха на онзи Невил, Солсбъри. Е, преглътнах го, момче. Преглътнах и това, че го назначиха за канцлер, докато моят крал спеше и сънуваше, а Франция беше загубена. Толкова много съм преглътнал от тях, че ми дойде до гуша.
Старецът го беше притеглил толкова близо, че лицата им почти се допираха. Целуна набързо Томас по бузата и го пусна. По стар навик претърси отново стаята с поглед, макар да бяха сами.
— В теб тече добрата кръв на Пърси, Томас. С времето тя ще изтласка тази на майка ти, така както аз ще изтласкам Невилови от земите си. Нали разбираш, Томас, те са ми били дадени? По волята Божия, дадена ми е възможност да завзема всичко, което някога са ми ограбили. Да бях двайсет години по-млад, щях да взема Уиндстрайк и сам да ги поведа, но… тези дни отминаха за мен — очите на стареца горяха трескаво, когато се вгледа в сина си. — Ти трябва да си ми дясната ръка тук, Томас. Трябва да си моят меч и боздуган.
— Правиш ми чест — прошепна Томас и гласът му секна. Като просто втори син беше израснал с малко обич от страна на баща си. Сега по-големият му брат Хенри бе заминал оттатък в Шотландия с хиляда воини, за да напада и подпалва, и да отслабва силата на тези дивашки кланове. Томас мислеше за него и знаеше, че отсъствието на Хенри беше истинската причина, поради която баща му го бе привикал. Нямаше кого другиго да изпрати. Макар това да оставяше горчив вкус в устата, не можеше да устои на възможността да покаже колко струва пред единствения мъж, на когото позволяваше да го съди.
— Хенри е взел със себе си най-добрите ни воини — рече баща му, сякаш прочете мислите му. — А аз трябва да задържа няколко силни ръце в Алнуик, в случай че коварният Дъглас се промъкне край брат ти и слезе на юг, за да изнасилва и граби. Този дребосък не знае друго удоволствие, освен да взима с пълни шепи от мен. Заклевам се…
— Татко, няма да се проваля — прекъсна го Томас. — Колко ще изпратиш с мен?
Баща му спря, раздразнен, че е бил прекъснат, и го изгледа гневно. Накрая кимна и остави нещата така.
— Седемстотин или там някъде. Двеста са войници, останалите са тухлари и ковачи, и обикновени мъже с лъкове. Но ще ти дам Трънинг и ако имаш малко мозък, ще го оставиш да те съветва — и добре ще го слушаш. Той познава земята около Йорк, познава и хората. Може би, ако не беше прекарал толкова голяма част от младостта си в пиене и курви, нямаше да се съмнявам в теб. Шшт! Не го приемай навътре, момче. В това трябва да е намесен мой син, за да дава кураж на мъжете. Но те са си мои, а не твои. Затова следвай Трънинг. Той няма да те подведе.
Томас почервеня и собственият му гняв заклокочи. Мисълта за двамата старци, които заедно кроят разни заговори, накара тялото му да се напрегне и баща му забеляза това.
— Разбираш ме, нали? — сряза го той. — Слушай Трънинг. Такава е повелята ми към теб.
— Разбирам — рече Томас, полагайки всички усилия да скрие разочарованието си. За миг си бе помислил, че баща му може да му повери командването, вместо да поставя брат му или някой друг над него. Почувства, че губи нещо, което никога не беше имал.