Выбрать главу

Играта на думи

Така установихме какво представлява Граалът като изживяване и го свързахме с кабалистиката. Това означава, че в християнската природа на свещения предмет наглед съвсем неуместно се появява още един юдейски елемент. Но каквото и духовно изживяване да предполага Граалът, въпросът има и други страни — страни, които не можехме да пренебрегнем и които бяха от решаващо значение за проучването ни. Те са свързани с историята и генеалогията.

Рицарските романи за Граала отново и отново ни изправяха пред един определено делничен, лишен от всякакъв мистицизъм модел. Отново и отново се натъквахме на неопитен рицар, който след множество перипетии доказва, че е „достоен“ и е посветен в някаква страховита тайна. Отново и отново тази тайна е пазена най-строго от някакъв орден, явно рицарски, и е свързвана с конкретно семейство. Отново и отново главният герой се сродява с това семейство чрез брак или просто произхожда от него — или и двете, и се сдобива с Граала и всичко, свързано с него. Поне на това равнище ни се струваше, че става въпрос за някакъв конкретен факт от историята. Човек може да се сдобие със замък и да стане господар на неколцина души, може да наследи владение и дори богатства. Не може обаче да наследи или да се сдобие с конкретно изживяване.

Питахме се дали ако прочетем много внимателно рицарските романи за Граала, няма да се окаже, че в крайна сметка те са посветени именно на определен род, на неговата история, наследство и владения. Питахме се още дали въпросният род, семейство не се застъпва и преплита в някои решителни моменти с родовете, присъстващи толкова осезаемо в изследването ни: например с владетелите на Анжу, със семейството на Вилхелм Гелонски и Годфрид Булонски? Дали загадката, обгърнала Рен Льошато и Братството на монасите от Сион, не е свързана по един или друг начин с тайнствения предмет, наричан Свещения Граал? Дали всъщност не вървим по стъпките на Парсифал и също не търсим — вече в наши дни — Граала?

По всичко личеше, че е твърде възможно. Всъщност имаше още едно доказателство, което сериозно накланяше везните в полза на подобно заключение. В много от ранните ръкописи Граалът е наричан Санграал. Дори в романа на Малори, който датира от по-късен период, той е изписан като Сангреал — явно една от тези форми е оригиналната и след време е разделена — и то неправилно, на две части. Иначе казано, може би е трябвало да бъде разчленена не на „Сан Граал“, тоест Свещеният Граал, а на „Санг Раал“ или „Санг Реал“, сиреч, ако използваме съвременния френски правопис — „Sang royal“ — царска кръв.

Сама по себе си, подобна игра на думи е интересна, ала не ни навежда на никакви изводи. В светлината обаче на вниманието, което се отделя на потеклото и родословието, почти не остава място за съмнения. А традиционната връзка на Граала с чашата, в която е събрана Христовата кръв, само засилва подобно предположение. Свещеният предмет очевидно има нещо общо с някакво семейство, с кръвна връзка между роднини.

Това твърдение повдига естествено някои въпроси. Чие семейство? Кръвната връзка между кои роднини?

Изчезналите крале и Граалът

Рицарските романи за Граала не са единствените творби от този род, които в края на XII и началото на XIII в. се радват на популярност. Появяват се и много други произведения: например „Тристан и Изолда“ и „Ерик и Енида“, чийто автор в някои случаи е Кретиен дьо Троа, а в други — съвременници и сънародници на Волфрам фон Ешенбах като Хартман фон Ауе и Готфрид фон Щрасбург. В тях изобщо не се споменава за Граала, но действието се развива в същия митично-исторически период, както и в романите за Граала, защото и те в една или друга степен са свързани с Артур. Доколкото може да се съди от историческите сведения, Артур е живял в края на V и началото на VI в., горе-долу по времето, когато Меровингите завладяват Галия, и всъщност е почти съвременник на Хлодвиг. Знаем, че думата Урсус — мечка, често е служела за прозвище на представителите на Меровингите и не е изключено името Артур, което също значи „мечка“, да е нещо като опит достолепието на франкската династия да се припише и на владетеля на Британия.