Вярно, има и изследователи окултисти, които главно благодарение на ентусиазма си възприемат дословно легендите и твърдят, че по някакъв митичен начин тамплиерите са били пазители на Граала, каквото и да представлява той. Няма обаче сериозен исторически труд, където поне се прави опит да се установи истинската връзка. Тамплиерите са смятани за исторически факт, Граалът — за плод на авторовото въображение и всички отхвърлят, че между тях може да има нещо общо. А щом рицарските романи за Граала са пренебрегвани от литературоведите и историците, специалисти по периода, нищо чудно, че са подминавани и от учените, занимаващи се с по-ранни епохи. И това е обяснимо — на един историк, изучаващ времето на Меровингите, и през ум не би му минало, че произведенията, посветени на Граала, биха могли да хвърлят светлина върху неговия предмет, в случай че той, разбира се, изобщо е чувал за романите за Граала. Но нима не е сериозен пропуск, че доколкото установихме, никой учен, посветил се на Меровингите, не споменава легендите за Артур, които най-малкото по време съвпадат с изследваната епоха?
Ако историците не са подготвени да направят връзката, още по-неподготвени са специалистите по библеистика. През последните няколко десетилетия се появиха какви ли не книги, в които се твърди, че Исус е бил пацифист, привърженик на есеите, мистик, будист, вещер, революционер, хомосексуалист, дори гъба. Ала въпреки обилието от материали, посветени на Исус, и историческите данни в Новия завет, поне ние не се натъкнахме на изследовател, който да е засегнал въпроса за Граала. Пък и защо да го прави? Защо един библеист да проявява интерес, да познава множеството фантастични романтични романи в стихове, писани в Западна Европа цяло хилядолетие по-късно? Наистина на пръв поглед изглежда невероятно, че рицарските романи за Граала биха могли да хвърлят някаква светлина върху загадките, обгърнали Новия завет.
Но действителността, историята и познанието не могат да бъдат разчленявани и редени от човешкия ум в различни произволни „чекмеджета“. И докато понякога е трудно да намериш писмени сведения, преданията очевидно могат да оцелеят хиляда години, сетне да се появят най-неочаквано в писмена форма и да хвърлят светлина върху миналото. Някои ирландски саги например ни дават огромна информация за прехода от матриархат към патриархат в древна Ирландия. Без Омировата творба, писана много след събитието, едва ли щяхме да знаем за Троянската война. А „Война и мир“, създаден близо половин столетие след похода на Наполеон в Русия, ни разкрива значително повече от доста учебници по история, дори от не един и два исторически документа, за положението в страната от онова време.
Подобно на детектив, всеки изследовател с чувство за отговорност е длъжен да проучва и най-дребните „улики“, колкото и неправдоподобни да му се струват те. Не бива да подминаваме с лека ръка материалите само защото имаме усещането, че те ще ни тласнат в погрешна или странна посока. Скандалът „Уотъргейт“ например припламна покрай няколко дребни, наглед несвързани и незначещи нищо факта. Всъщност в началото следователите сигурно са отсъдили, че някои от детинските „мръсни трикове“ нямат нищо общо със случилото се в хотела точно както рицарските романи за Граала ни се струват безкрайно отдалечени от събитията, описани в Новия завет. А скандалът „Уотъргейт“ засягаше една-единствена държава и съвсем къс период от няколко години. Докато нашето проучване обхваща цялата западна култура и период от две хилядолетия.
Решил ли си да изследваш някаква тема, нужно е да прилагаш интердисциплинарен подход, гъвкав и подвижен, така че с лекота да се прехвърляш от една област на познанието в друга и от един исторически период в друг. Трябва да си способен да правиш връзката между отделните данни, между личности, събития и явления, които сякаш нямат нищо общо помежду си, да прескачаш, ако се налага, от III в XII в., сетне обратно в VII в. и оттам в XVIII в., да черпиш информация от най-различни източници: от ранните религиозни текстове, от рицарските романи за Граала, от хрониките и архивите на Меровингите, от трактатите на франкмасоните. Накъсо, не бива да пренебрегваш синтеза, защото единствено чрез него ще доловиш дълбоката приемственост и взаимообвързаност между събитията, канавата в основата на всеки засягащ историята проблем. Подобен подход не е кой знае колко революционен или новаторски. Все едно да вземеш някоя от днешните църковни догми — например Непорочното зачатие или задължителния за свещениците католици целибат, и чрез него да разтълкуваш ранното християнство. Горе-долу по същия начин рицарските романи за Граала могат да бъдат приложени, за да хвърлят съществена светлина върху Новия завет, върху житейския път на Исус и неговата личност.