И накрая не е достатъчно да се ограничаваш само и единствено с голите факти. Трябва да проучиш и как тези факти са били тълкувани и интерпретирани през вековете, включително и в митовете и легендите. Вярно, в тях фактите понякога са изопачени досущ като ехото, отекнало в планинска клисура. Ала ако не можеш да откриеш гласа, ехото, макар и да го променя, все пак ти подсказва посоката, от която идва той. Накратко, фактите са като камъчета, хвърлени в езерото на историята. Те потъват бързо и неусетно, но надигат вълнички, по които, стига да не гледаш предубедено на нещата, ще познаеш къде точно е паднало камъчето. Насочван от вълните, можеш да се гмурнеш и да го намериш. Важното в случая е, че по вълните си в състояние да откриеш безвъзвратно потъналото.
Вече ни ставаше ясно, че всичко, с което се бяхме занимавали досега, е чисто и просто вълна, която, стига да вървим в правилна посока, ще ни изведе при един-единствен камък, хвърлен преди две хилядолетия в езерото на историята.
Нашата хипотеза
Дотук непрекъснато се бяхме натъквали на името на Мария Магдалина. Според някои средновековни легенди точно тя е донесла във Франция Свещения Граал — или „царската кръв“. Граалът е тясно свързан с Исус. И най-малкото в едно отношение има нещо общо с кръвта, или по-точно, с някакво родословие и потекло. Но в почти всички рицарски романи действието се развива по време на Меровингите. Те обаче са писани едва след като Годфрид Булонски, който според литературата е издънка на семейството на Граала и е потомък на Меровингите, става крал на Йерусалим.
В случай че ставаше дума не за Исус, а за някой друг, например за Александър Македонски или за Юлий Цезар, тези откъслечни данни щяха да са достатъчни, за да направим очевидното заключение. И ние го направихме, колкото и спорно и сензационно да е то — най-малкото като хипотеза, която предстоеше внимателно да проверим.
Дали Мария Магдалина — тази толкова загадъчна жена от евангелията, всъщност не е съпруга на Исус? Може би са имали деца. След разпъването на Исус Мария Магдалина се е прехвърлила тайно най-малко с едно дете в Галия, където вече е имало еврейски общини, и е намерила убежище в тях. Накъсо, може би съществува род, водещ началото си от Исус. И този род — тази свещена царска кръв — тайно се е разраствал в продължение на четири века, период, който за едно голямо родословие в края на краищата не е чак толкова дълъг. Може би се е сродявал не само с еврейски, но и с римски и вестготски семейства, а през V в. — и с кралете на франките, за да положи началото на династията на Меровингите.
Ако тази твърде дръзка хипотеза бе поне мъничко вярна, тя обясняваше доста неща в нашето проучване. Например преклонението пред Мария Магдалина, прераснало в истински култ по време на кръстоносните походи. Или факта, че Меровингите са смятани за свещена династия. Дава обяснение и на легендата, според която Меровей е дете на двама бащи, единият от които е митичен пришелец отвъд морето, морско същество, което подобно на Исус може би е отъждествявано с риба. Тази хипотеза обяснява и съюза, сключен между западната римска църква и Хлодвиг: с кого другиго да сключи съюз църквата, ако не с преките потомци на Исус, в чието име е основана? Тя дава тълкувание и на ударението, поставяно толкова упорито върху убийството на Дагоберт II — освен че е съучастница в цареубийство, църквата според собствените си догми е извършила и богоубийство. Нашата хипотеза обяснява и опита Дагоберт II да бъде заличен от историята, както и маниакалния стремеж на Каролингите да се узаконят като императори на Свещената римска империя с твърденията си, че са потомци на Меровингите.
Съществуването на род, чийто основател чрез Дагоберт е Исус, обяснява и кое е семейството на Граала в рицарските романи, а също потайността, с която е обгърнато то, преклонението пред него, осакатения Крал на рибарите, който не може да управлява, защо Парсифал наследява замъка на Граала. И накрая, нашето предположение хвърля светлина и върху тайнственото потекло на Годфрид Булонски — син или внук на Лоенгрин, внук или правнук на Парсифал, издънка на семейството на Граала. А ако Годфрид наистина е потомък на Исус, то победоносното превземане на Йерусалим през 1099 г. има много по-съществени последици от това, че Божи гроб е бил освободен от неверниците: с него Годфрид си е възвърнал полагащото му се наследство.