Наистина е изумително, че това изявление идва от устата на отец на църквата. С други думи, Климент твърди: „Ако опонентът ти случайно казва истината, отричай я и лъжи, само и само да го обориш.“ Той обаче не се ограничава единствено с това. По-нататък в писмото си коментира евангелието от Матей и „погрешното“ според него тълкуване, което му дават карпократите:
(Колкото до) Марко, по време на престоя на Петър в Рим той написал (притча) за Христовите деяния, но не за всички, дори не намеква за тайните, спира се само на онези, които биха засилили вярата на учениците. Ала след като Петър умрял като мъченик, Марко дошъл тук, в Александрия; донесъл и своите притчи, и притчите на Петър и от тях включил в предишната си книга онова, което допринася за напредъка към познанието (гносиса). (Така) написал едно по-духовно евангелие, предназначено за хората, които търсят съвършенство. Въпреки това пак не включил нещата, които не са за казване, нито изложил пророческото учение на Господ, ала към вече написаното добавил и нови притчи, както и изречения, за които като мистагог знаел, че ще отведат слушателя до сърцевината на истината, скрита зад седем (була). Та накратко, е написал наново всичко — по своя воля и според мен доста внимателно, а преди смъртта си оставил своята книга в епархията в Александрия, където тя е съхранявана от строго по-строго и е четена само от посветените във великото тайнство.
Но тъй като злите демони само се чудят как да изтребят рода човешки, подучените от тях карпократи прибягват до какви ли не хитрини и така са оплели в мрежите си един презвитер от Александрийската епархия, щото той взел от Марко екземпляр от тайното евангелие, което тълкувал според светотатствените си долни възгледи, и нещо повече, омърсил го, смесвайки чистите свети слова с най-безочливи лъжи.298
Тоест Климент открито признава, че съществува евангелие от Марко, което бива укривано. По-нататък той нарежда на Теодор да отрича, че знае за евангелието:
Та както казах вече, човек винаги трябва да дава отпор (на карпократите), а ако те почнат да му излагат лъжливите си доводи, трябва не само да утаи, че тайното евангелие е от Марко, но дори да се закълне, че не е така. Понеже не всички истини трябва да се казват на всички хора.299
Какво съдържа „тайното евангелие“, за което Климент заръчва на последователя си да отрича, че съществува, и което карпократите „тълкуват погрешно“? Епископът сам дава отговор на този въпрос, като цитира в писмото си текста дословно:
Ето защо без колебание ще отговоря (на въпросите), които поставяш, и ще опровергая фалшификациите с думите на самото евангелие. Например след „Когато наближиха до Йерусалим“ (в тайното евангелие) пише: „И дойдоха във Витания, и там беше една жена, чийто брат бе умрял. Падна тя в нозете на Иисус и му рече: «Сине Давидов, смили се над мен.» Но учениците Му я отпратили. А Иисус се ядоса и отиде с нея в градината, където беше гробът, и от гроба веднага се чу страшен вик. Иисус се приближи и дигна камъка от гроба. И тогава влезе там, дето беше момъкът, протегна ръка и го вдигна. Но момъкът го погледна и го обикна, замоли го да го вземе със себе си. И щом излязоха от гроба, отидоха в къщата на момъка, понеже той беше богат. А след шест дена Иисус му рече що да стори и вечерта момъкът дойде при Него само с ленено платнище на голото (си тяло). И остана с Него нощта, и Иисус го научи на тайната на Царството небесно. Като стана оттам, отиде през отвъдната страна Йорданска.“300
Тази случка липсва във всички известни варианти на евангелието от Марко. В общи линии обаче тя звучи познато. Това, разбира се, е възкресяването на Лазар, за което се говори в приписваното на Йоан Четвърто евангелие. Но в цитирания откъс има съществени промени. Първо, научаваме за „страшен вик“, чул се от гроба, преди Исус да отмести камъка и да каже на Лазар да излезе. Това ни навежда на мисълта, че човекът в гроба не е мъртъв, тоест в случката няма нищо чудодейно. Второ, епизодът загатва за нещо повече от онова, което знаем от общоприетата притча за Лазар. От него личи, че между момъка в гроба и човека, който го „възкресява“, има по-особени отношения. Съвременният читател би се изкушил да съзре в тях и намек за хомосексуалност. Не е изключено карпократите — секта, чиито последователи се стремят да се извисят над чувствата, като ги преситят, — да са откривали в него точно това. Но както изтъква и професор Смит, много по-вероятно става дума за посвещаване в мистично учение — за превърната в ритуал символична смърт и прераждане, каквито често се срещат в Близкия изток от онова време.
300
Ibid., p. 16. В евангелие от Марко момъкът с лененото платнище се появява по-късно, в глава 14:51-52. В Гетсимания, когато го предават, Исус е придружаван единствено от „един момък, обвит в платнище по голо тяло“.