Всъщност обаче малцина са доволни. Еврейската общност в Светите места от онова време е обединена в различни секти и сектички. Например садукеите — малка, ала заможна прослойка от земевладелци, която за възмущение на сънародниците си сътрудничи също като Кислинг през Втората световна война с окупатора. Или фарисеите с техните прогресивни възгледи, които въвеждат много реформи в юдаизма и които въпреки написаното за тях в евангелията се съпротивляват твърдо, макар и пасивно на римляните. Или есеите — мистично ориентирана секта, която със строгите си нрави и учение оказва много по-голямо влияние, отколкото се признава днес. Сред по-малките секти има много, чиито възгледи отдавна са забравени и затова е трудно да ги изложим тук. Струва си обаче да отбележим още назареите, сред чиито членове преди векове е и Самсон и която съществува и по времето на Исус, а също назарейците, или назоряните — име, давано обикновено на Исус и последователите му. Всъщност в гръцкия оригинал на Новия завет се говори за „Исус Назорянина“, което в по-късните версии е преведено неправилно като „Исус от Назарет“. С други думи „назарей“, или „назорянин“ означава член на определена секта и няма връзка с град Назарет.
Съществуват и много други общности и секти, една от които се оказа особено важна за изследването ни. През 6 г., когато Юдея минава на пряко подчинение на Рим, един равин фарисей, известен като Юда Галилейски, основава силно военизирана революционна групировка, в която явно членуват и фарисеи, и есеи и която се прочува като „зилотите“. Това в строгия смисъл на думата не е секта, а движение, в което участват привърженици на различни секти. По времето на Исус зилотите започват да играят все по-голяма роля в Светите земи. Тяхната дейност вероятно е най-яркият политически декор, на фона на който се разиграва драмата на Исус. Те не се примиряват и след Разпъването на Спасителя. През 44 г. толкова се активизират, че бунтът изглежда неизбежен. И през 66 г. той наистина избухва и цяла Юдея се вдига срещу Рим — едно отчаяно, уморително и в крайна сметка неувенчало се с нищо въстание, наподобяващо в някои отношения събитията в Унгария от 1956 г. Само в Кесария римляните избиват 20 хиляди евреи. След четири години римските легиони превземат Йерусалим, разрушават до основи града и плячкосват Йерусалимския храм. Въпреки това обаче планинската крепост Масада, командвана от пряк потомък на Юда Галилейски, удържа на напора още цели три години.
След въстанието в Юдея евреите се изселват масово от Светите земи. Все пак някои остават и след около шейсет години, през 132 г., вдигат нов бунт. Накрая, през 135 г., император Адриан издава закон всички евреи да напуснат Юдея и Йерусалим става град, населен предимно с римляни. Получава и ново име: Елия Капитолина.
Исус живее през първите 35 години от този размирен период, продължил 140 години. Вълненията и бунтовете не спират със смъртта му, обратното, продължават още цяло столетие и създават предпоставки за психологическите и културните промени, неизменно съпътстващи всеки продължителен отпор срещу потисниците. Мнозина очакват Месия, който да освободи народа си от игото на тираните. Чисто историческа и семантична случайност е, че това име е използвано само и единствено за Исус.
Неговите съвременници не си представят месията като някаква божествена сила, за тях такова нещо е просто немислимо. Гръцката дума за месия е „христос“. Терминът — и на староеврейски, и на гръцки, означава „помазан“ и се използва главно за царе. Тоест когато в Стария завет е помазан за цар, Давид става „месия“, „христос“. И всички останали царе от Давидовия дом са известни с това прозвище. Когато Юдея е римска провинция, дори назначаваният от Рим първосвещеник е известен като „свещеник месия“, или „свещеник христос“302.
Ала за зилотите и другите юдеи, опълчили се срещу римското владичество, този първосвещеник марионетка е „лъжемесия“. За тях истинският месия значи нещо съвсем различно: това е „изчезналият“ цар, неизвестният потомък на Давидовия род, който ще освободи народа си от гнета на римляните. По времето на Исус всички очакват появата на този месия дотолкова, че това се превръща едва ли не в масова истерия, продължила и след смъртта му. Въстанието от 66 г. всъщност е вдъхновено до голяма степен от твърденията на зилотите, че месията ще дойде всеки момент.