И така в думата „месия“ не се съдържа и намек за нещо божествено. В строгия смисъл тя означава просто „помазан цар“, който в съзнанието на хората се превръща и в освободител, иначе казано, в политическа фигура, и няма нищо общо с влагания от по-късните християни смисъл на „син Божи“. Тъкмо в този делничен, политически смисъл е използвана и спрямо Исус. Той е наричан „Исус Месията“ или — преведено от гръцки, „Исус Христос“, което едва след време се превръща в нещо като собствено име.
Историята на евангелията
Евангелията са плод на конкретна, добре позната от историята реалност, на време на потисничество, гражданско и обществено недоволство, политически вълнения, несекващи гонения и безкрайни въстания, когато хората непрекъснато се надяват, очакват и мечтаят, че ще се появи законният им цар, който ще стане техен духовен и светски водач и ще освободи народа. Колкото до политическата свобода, подобни надежди са жестоко потъпкани от унищожителната война, продължила от 66 до 74 г. Ала що се отнася до религиозната свобода, народните стремления не само намират отклик в евангелията, но и са разпалени още повече от тях.
Съвременните учени са единодушни, че евангелията не датират от времето на Исус. В по-голямата си част са писани в периода между двете големи въстания в Юдея: от 66 до 74 г. и от 132 до 135 г., макар и почти сигурно да се осланят на по-ранни източници, например летописи, които са се изгубили, тъй като в навечерието на първото въстание са унищожени всички архиви. В тях, разбира се, се долавя и отгласът на предаваните от уста на уста легенди, в някои от които фактите съвсем очевидно са силно разкрасени и преиначени. Други сведения обаче може би идват от хора, живели по времето на Исус и вероятно познавали го лично. Човек, който е бил юноша по време на Разпятието, преспокойно е могъл да доживее периода, в който са писани евангелията.
За най-ранно се смята евангелието от Марко, писано по време на въстанието от 66–74 г. или непосредствено след него, без главите за възкресението и възнесението на Исус, които са добавени по-късно. Макар да не е сред учениците на Исус, Марко явно е от Йерусалим. Сподвижник е на св. Павел, което личи и от неговото евангелие, белязано със силното влияние на апостола. Но въпреки че е от Йерусалим, работи върху евангелието си в Рим и го адресира към гръко-римляните, факт, подчертаван и от епископа на Александрия Климент. Това хвърля светлина върху доста моменти. По времето, когато Марко съчинява евангелието си, Юдея въстава открито срещу римляните — или най-малкото наскоро е въстанала — и хиляди евреи са разпънати от завоевателите заради бунтовничеството си. Ако авторът на евангелието е искал то да оцелее и да окаже своето въздействие и върху римляните, едва ли е щял да представи Исус като човек, който се бори срещу тях и който се интересува от политика. Ако е искал посланието му да стигне до хората, е бил длъжен да смъкне от римляните обвиненията за смъртта на Исус, да „разкраси“ съществуващия потиснически режим и да прехвърли вината за разпъването на Исус върху някои евреи. Този похват е използван не само от другите евангелисти, но и от ранната християнска църква. Без него нито тя, нито евангелията са щели да оцелеят.
Учените смятат, че евангелието от Лука е писано някъде около 80 г. Самият Лука, изглежда, е гръцки лекар, съчинил книгата си по поръчка на високопоставен римлянин, служил в Кесария, римската столица на Палестина. Тоест и той е трябвало да „поразкраси“ римляните и да прехвърли вината другиму. По времето, когато Матей пише своето евангелие — някъде около 85 г., това замазване на истината явно се е възприемало като нещо нормално, а фалшификацията е била смятана за безспорен факт. Всъщност почти половината евангелие от Матей е заимствано от евангелието от Марко, макар че е писано на гръцки и това му се е отразило. Авторът явно е евреин, може би преселник от Палестина. Не бива да се бърка с ученика на Исус — Матей, който е живял много по-рано и сигурно е знаел само арамейски.
Евангелията от Марко, Лука и Матей са известни под общото име „синоптични“, което идва от гръцкото „синопсис“ и ще рече „общ поглед“. Те като цяло се преповтарят и ни навеждат на мисълта, че са писани въз основа на един и същ източник — устни предания или писмени сведения, които по-късно са изгубени. Това ги отличава от евангелието от Йоан, което, както личи, се базира на съвсем различни източници.