За четвъртия евангелист не се знае нищо. Всъщност той едва ли се е казвал Йоан. Ако не се брои Йоан Кръстител, това име не се споменава и в самото евангелие и то е приписвано на човек с такова име едва след време. От всички евангелия в Новия завет четвъртото е създадено най-късно — някъде в края на I и началото на II в., край гръцкия град Ефес. То се откроява с доста особености. В него например ги няма сцените с раждането на Исус, не се споменава нищо за родословието му, а началото е почти гностично по характер. Текстът му определено е по-алегоричен, отколкото на другите евангелия, съдържанието също се различава. Останалите евангелисти например описват дейността на Исус в северната провинция Галилея, а сведенията си за събитията на юг, в Юдея и Йерусалим, включително за разпъването на Исус, черпят главно от разкази на други хора. Докато в Четвърто евангелие се говори сравнително малко за Галилея. То е посветено предимно на случките в Юдея и Йерусалим от края на живота на Исус, а описанието на разпъването явно се осланя на разказа на очевидец. Четвърто евангелие съдържа и епизоди и събития, липсващи в другите три евангелия: например сватбата в Кана, ролята на Никодим и Йосиф Ариматейски, възкресяването на Лазар (макар че то някога е било описано и в евангелието от Марко). Въз основа на всичко това съвременните учени смятат, че макар и писано късно, евангелието от Йоан е може би най-достоверното и точното от гледна точка на историята. То явно се основава на разказите на съвременници на Исус, както и на сведения, до които Марко, Лука и Матей не са имали достъп. Един съвременен изследовател изтъква, че в Четвърто евангелие топографските данни за Йерусалим непосредствено преди въстанието от 66 г. очевидно са черпани от първа ръка, и прави извода, че „в основата му е заложено древно предание, ненамерило отражение в другите евангелия“303. Не само този учен е на такова мнение: то всъщност преобладава в днешната библеистика. Според друг изследовател, „макар и да не се вмества в хронологичната рамка на Марко и да е писано доста по-късно, евангелието от Йоан явно отразява предание за Исус, което е автентично и точно“304.
В хода на нашето проучване и ние се уверихме, че Четвърто евангелие е най-сигурният източник на информация от всички книги в Новия завет, въпреки че и то, подобно на останалите, е било разкрасявано, редактирано, на места разширявано, на други — осакатявано. В изследването си сме се осланяли и на четиримата евангелисти, както и на множество други сведения. Ала тъкмо в Четвърто евангелие открихме най-убедителните доказателства за своята все още твърде крехка хипотеза.
Имал ли е Исус жена?
Нямахме намерение да оспорваме евангелията. Просто за кой ли път ги преглеждахме много внимателно с надеждата да отсеем истината, да я извадим от контекста на преданията и митовете, в който е вместена. И още нещо, търсехме пасажи, които да съдържат конкретна информация и да потвърждават, че Исус е бил женен за жената, известна като Мария Магдалина. Дори това да бе така, едва ли е казано направо. Ето защо съзнавахме, че трябва да четем между редовете, да запълваме белите петна, да „дописваме“ някои пропуски, да видим какво се крие зад някои намеци и препратки, които, меко казано, бяха твърде мъгляви. Трябваше да открием не само доказателства за този брак, но и обстоятелствата, довели до него. Ето защо решихме да търсим отговора на няколко тясно преплетени въпроса. Започнахме от най-очевидния:
1. Има ли в евангелията доказателства — преки или косвени, които да ни навеждат на мисълта, че Исус наистина е бил женен?
Дори и да ги има, те, естествено, не са изложени черно на бяло. От друга страна обаче, което е по-странно и по-важно, отколкото ни се струва на пръв поглед, в писанията на евангелистите никъде не е казано направо и че Исус не е бил женен. Както изтъква д-р Гежа Вермеш от Оксфордския университет: „Евангелията пазят пълно мълчание относно семейното положение на Исус… Това е твърде необичайно за евреин от онова време, ето защо въпросът заслужава да бъде проучен.“305
Евангелистите отбелязват, че мнозина от учениците на Исус — например Петър — са женени. Пък и самият Исус никъде не проповядва безбрачие, обратното, в евангелие от Матей заявява: „Не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: «Затова ще остави човек майка и баща и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът»?“ (19:4-5). Подобни думи трудно се връзват с обет за безбрачие. А щом Исус не е проповядвал безбрачие, нямаме причини да предполагаме, че е живял сам. Според юдейската традиция от онова време не само е нещо обичайно, но дори е задължително мъжът да е семеен. Освен в някои общини на есеите почти навсякъде безбрачието е осъждано най-строго. В края на I в. един еврейски писател дори сравнява предумишленото безбрачие с убийството и явно не само той отстоява този възглед. За бащата евреин е задължително да намери на сина си жена точно както и да го обреже.