През 1218 г. Симон дьо Монфор е убит при обсадата на Тулуза. Въпреки това опустошаването на Лангедок продължава с кратки прекъсвания още цели двайсет и пет години. През 1243 г. окончателно е сломена организираната съпротива, доколкото изобщо е имало такава. Нашествениците от север са превзели всички градове и бастиони на катарите, ако не се броят няколко затънтени крепости, сред които се откроява величествената цитадела Монсегюр, кацнала на планината досущ като небесна арка.
Монсегюр е под обсада цели десет месеца, през които геройски отблъсква непрекъснатите набези на врага. Накрая, през март 1244 г., крепостта капитулира и катарството в Южна Франция е унищожено — най-малкото привидно. Ала идеите никога не могат да бъдат смазани напълно. Въз основа предимно на документи от онова време Еманюел Льороа Ладюри описва в нашумялата си книга „Монтайу“ как близо половин столетие след падането на Монсегюр малцината оцелели катари продължават да живеят високо в планината, да се крият в пещери, да проповядват религията си и да водят ожесточени битки със своите гонители. Според повечето исторически сведения катарската вяра пак е проповядвана в много райони на Лангедок, включително там, където днес се намира Рен Льошато. Не са малко учените, които смятат, че тъкмо от катарството водят началото си някои по-късни ереси в Европа, например валденсите, хуситите, средновековните последователи на адамитите, или Братята на разкрепостения дух, анабаптистите и странните камизари, някои от които в началото на XVIII в. намират убежище в Лондон.
Съкровището на катарите
Още от времето на Албигойския кръстоносен поход катарството е забулено в тайнственост, която не се е разсеяла и до днес. Това донякъде се обяснява с факта, че всяка изгубена кауза, какъвто например е случаят с Чарлс Хубавия, е обвеяна с известна доза романтичност и носталгия, и неизменно е извор на какви ли не легенди. Същевременно обаче открихме, че с катарите са свързани някои съвсем истински загадки. Колкото и преувеличени и разкрасени да са легендите, доста неща си остават неясни.
Една от загадките се отнася за произхода на катарите и макар в началото този проблем да ни се стори чисто научен, впоследствие той се оказа от изключителна важност. Днес историците смятат, че те са наследници на богомилите, религиозна секта, разпространена в България през X и XI в., чиито привърженици се преселват на запад. Няма спор, че сред еретиците в Лангедок има и доста богомили, а един техен проповедник оказва силно влияние върху политиката и религията в областта. Ние обаче се натъкнахме на сериозни доказателства, че катарите не произхождат от богомилите. Обратното, те водят началото си от ереси, възникнали във Франция още от зараждането на християнството18.
С катарите са свързани и други, много по-любопитни загадки. Ето какво пише вече на преклонна възраст Жан дьо Жоанвил за срещите си с Луи IX, състояли се през ХIII в.: „Веднъж кралят (Луи IХ) ми каза как неколцина албигойци са ходили при граф дьо Монфор… и са го повикали да види тялото на Христос, превърнало се в ръцете на техния проповедник в мъж от кръв и плът.“19 Според думите на Дьо Жоавнил Монфор бил донякъде стъписан от подобна покана. Отсякъл, че ако иска, свитата му може да иде и да го види, но той предпочита да се придържа към догмите на Светата църква. Авторът се спира на случката мимоходом, без да я разглежда подробно. Но какво да си мислим ние за тази загадъчна покана? Какво са правели катарите? Какъв обред са имали предвид? Ако оставим настрана литургията, каквато те и без друго не са отслужвали, как тялото на Христос би могло да „се превърне в мъж от кръв и плът“? За каквото и да става дума, в заявлението им се долавя някаква буквалност, която буди подозрения.
Другата загадка е свързана с легендарното „съкровище“ на катарите. Знае се, че те са били баснословно богати. Вярата им забранява да носят оръжие, въпреки това мнозина пренебрегват забраната и срещу солидно заплащане наемат войници. Произходът на тяхното богатство е очевиден и ясен: например доброволните пожертвувания, отпускани им от заможните феодали. И въпреки това дори по време на Албигойския кръстоносен поход се ширят слухове за някакво невероятно загадъчно съкровище, което притежават катарите и което не се свежда единствено до материални богатства. Според мълвата то било скрито в Монсегюр. Когато обаче крепостта е превзета, нашествениците не намират нищо. И все пак с обсадата и капитулацията на Монсегюр са свързани някои твърде странни случки. Крепостта е обсадена от близо десет хиляди души, които се опитват да отрежат от света цялата планина, така че защитниците на Монсегюр да умрат от глад. Въпреки многочислеността си обаче войската не успява да направи плътен обръч около крепостта, пък и мнозина от рицарите са от този край и изпитват симпатии към катарите, докато на доста от другите просто не може да се разчита. Ето защо не е особено трудно обсадените да се промъкват през позициите на врага и да снабдяват с храна цитаделата.
18
През IX в. манихейците в Западна Европа още са подлагани на гонения. През 991 г. Жербер д’Орийак, станал по-късно папа Силвестър II, прегръща манихейската вяра (вж.