Ако „любимият ученик“ не е отишъл в Ефес, какво е станало с него? В случай че той и Лазар са един и същи човек, лесно ще отговорим на този въпрос, понеже съдбата на Лазар е отразена подробно в множество предания, според които, както и според някои ранни църковници, той заедно с Мария Магдалина, Марта, Йосиф Ариматейски и неколцина други заминава с кораб за Марсилия312. Там св. Филип обявява Йосиф за светец и го праща в Англия, в Гластънбъри, където той построява християнски храм. Според преданията обаче Лазар и Мария Магдалина остават в Галия: Магдалина умира в Екс ан Прованс или Сен Бом, а Лазар — в Марсилия, където основава първата епархия. Друг от спътниците им — св. Максимин, основава първата епархия в Нарбон.
Ако Лазар и „любимият ученик“ наистина са един и същи човек, вече знаем защо и двамата изчезват. Лазар отива в Марсилия заедно със сестра си, която според легендата пренася и Свещения Граал, или „царската кръв“. А както личи от последната глава на Четвърто евангелие, бягството и животът в изгнание са подготвени не от друг, а от самия Исус и неговият „любим ученик“.
Династията на Исус
4. Ако Исус наистина е бил женен за Мария Магдалина, дали този брак е имал някаква по-особена цел? Възможно ли е да е бил плод на династичен съюз с произтичащите от това политически последици? С други думи, дали потомците от този брак не са заслужавали с пълно право името „престолонаследници“?
В евангелие от Матей се казва недвусмислено, че Исус е от царско потекло, че е истински цар, потомък на Соломон и Давид. Ако наистина е така, значи е имал пълно право да претендира за престола на обединена Палестина, а надписът върху неговия кръст — „Юдейски цар“, не е само садистична гавра. В много отношения той се е намирал в положението, в което през 1745 г. изпада например принц Чарлс Хубави. И е срещнал такава съпротива тъкмо заради ролята си на цар първосвещеник, който е в състояние да обедини страната и евреите и да застраши сериозно Ирод и Рим.
Според някои съвременни библеисти никога не е имало избиване на младенците, извършено по заповед на Ирод. Дори и той да е наредил новородените да бъдат избити, това едва ли е станало с жестокостта, описвана от евангелистите и устната традиция. Ала самият факт, че в тях се говори за подобно нещо, ни навежда на мисълта, че Ирод наистина се е опасявал и страхувал да не бъде изместен от престола. Още повече че властта му е била твърде крехка — крепяла се е на римската войска, която е бранела царя от омразата на неговите превърнати в роби поданици. Но колкото и нестабилно да е било положението на Ирод, реалистично погледнато, той едва ли е бил особено застрашен от слуховете, че се е появил някакъв религиозен и духовен водач, с каквито и без друго е пълно по Светите места от онова време. Той би могъл да се страхува само от реална, конкретна политическа заплаха: от човек, който има повече права върху престола и който е в състояние да получи подкрепата на масите. Избиване на младенците може и да е нямало, преданието за него обаче отразява загрижеността на Ирод, че някой може да предяви претенции към короната и да предприеме конкретни действия срещу него. Подобни претенции са могли да бъдат само политически по характер. И явно са били съвсем сериозни.
Приемем ли, че те са идвали от страна на Исус, ще влезем в противоречие с общоприетия образ на „бедния дърводелец от Назарет“. Имаме обаче основателни причини да го направим. Първо, изобщо не е сигурно, че Исус наистина е от Назарет. „Исус от Назарет“ всъщност е изопачен или погрешен превод на „Исус Назарееца“ или „Исус Назорееца“, или „Исус от Генисарет“. Второ, не е доказано, че по негово време изобщо е имало град Назарет. Той не е отбелязан в нито една географска карта, документ или хроника от римската епоха. Не е споменат и в Талмуда. Няма го и в посланията на св. Павел, които все пак датират отпреди евангелията. За Назарет не говори никъде и Йосиф Флавий, най-известният хроникьор от онази епоха, командвал войска в Галилея и съставил списък на градовете в провинцията. С други думи, едва ли е имало град Назарет чак до 68–74 г. и името на Исус е свързвано с него единствено поради семантична грешка — случайна или преднамерена, с каквито изобилства Новият завет.
312
Най-разпространеното предание е преразказано през 1270 г. от Яков Ворагински в неговата книга „Животът на св. Мария Магдалина“ и по-точно в главата „Златната легенда“. Преданието се появява за пръв път в писмена форма в „Животът на Мария Магдалина“ от Рабанус (776–856) — архиепископ на Майнц. За пръв път се споменава, че Йосиф Ариматейски е отишъл в Британия, в „Гластънбъри през древността“ от Уилям Малмсбърийски. Мнозина са на мнение, че епизодът е добавен по-късно в творбата на Уилям Малмсбърийски.