Независимо дали е от Назарет, Исус при всички положения не е „беден дърводелец“313. Тъкмо обратното, от евангелията излиза, че е високообразован, че се е изучил за равин и общува както със заможни и влиятелни хора, например с Никодим и Йосиф Ариматейски, така и с бедняци. А сватбата в Кана още веднъж доказва на какво обществено положение се е радвал.
Както личи, това не е някакво скромно, бедняшко празненство на „простолюдието“. Обратното, вижда се, че е пищно и че на него присъстват неколкостотин души — все благородници, така да се каже, „каймакът на обществото“. Има множество „служители“, които бързат да изпълнят заръките и на Мария, и на Исус. Има и сват, който явно е от аристокрацията. Виното се лее като река. Когато Исус прави от водата вино, се получават според сегашните мерки около 600 литра, цели 800 бутилки! И то без да се брои вече изпитото вино.
Както се убеждаваме, сватбата в Кана е била пищна, на нея са присъствали все благородници и аристократи. Дори и да не се е женел самият Исус, неговото присъствие, както и присъствието на майка му говорят, че те спадат към същата обществена прослойка. Само така можем да си обясним защо „служителите“ им се подчиняват.
В случай че Исус е бил благородник и е бил женен за Мария Магдалина, твърде вероятно е и тя да има подобно потекло. Както вече се убедихме, сред приятелките й е съпругата на високопоставен царедворец на Ирод. Тя обаче може би е била с още по-високо обществено положение.
Както установихме, проследявайки препратките в „Документите на Братството“, свещеният град Йерусалим, столица на Юдея, първоначално е бил във владенията на вениаминците, които след разгрома във войната с другите племена на израилтяните масово се изселват, макар и, както се отбелязва и в „Документите на Братството“, малка част от племето да остава. Сред потомците на Вениаминовото племе е и св. Павел, който в своето Послание до римляните (11:1) го заявява недвусмислено.
Въпреки конфликта си с другите племена на израилтяните вениаминците явно се ползват с по-особено положение. Наред с другото тъкмо от това племе са първият цар израилски, помазан от пророка Самуил, и първият царски род. Впоследствие обаче Саул е наследен на престола от Давид, който е от Юдиното племе. Той не само измества вениаминците, но и обезсмисля претенциите им, като обявява за своя столица Йерусалим.
Навсякъде в Новия завет се казва, че Исус е от Давидовото коляно, тоест от племето на Юда. Това донякъде го е превърнало в очите на вениаминците в узурпатор, положение, което би могло да бъде преодоляно, ако той се ожени за вениаминка. Така ще създаде династичен съюз със съответните политически последици: Израел ще получи могъщ цар първосвещеник, а Йерусалим символично ще бъде върнат на законните си наследници. Така Исус е щял да получи подкрепата на обединения си народ и да вдъхне ново съдържание на своите претенции към престола.
Никъде в Новия завет не се казва от кое племе е Мария Магдалина. В по-късните предания обаче се споменава, че е с царско потекло, понякога дори се твърди, че е от Вениаминовото племе.
Тук вече започнахме да съзираме очертанията на един цялостен исторически сценарий, в който от гледна точка на политиката имаше здрав разум. Както изглежда, Исус е бил цар първосвещеник от Давидовия род със законни претенции към престола. За да заздрави позициите си, е сключил династичен брак със символично значение. Сетне се е заел да обедини страната, да поведе след себе си своите сънародници, да прогони потисниците, да свали от престола наместниците на римляните и да възвърне славата на царството на Соломон. Такъв човек наистина е бил „Юдейски Цар“.
Разпятието
5. Както показва примерът на Ганди, един духовен водач, стига да има подкрепата на хората, може сериозно да застраши съществуващия режим. Ала един семеен мъж със законни претенции за престола и деца, чрез които да положи основите на династия, представлява много по-страховита заплаха. Има ли в евангелията доказателства, че римляните наистина са смятали Исус за такава заплаха?
По време на разговора си с Пилат Исус непрекъснато е наричан „Юдейски Цар“. Пилат нарежда това да се напише и върху кръста. Професор С. Дж. Ф. Брантън от университета в Манчестър смята, че този надпис е автентичен, както и всичко, пресъздадено в Новия завет. Първо, за надписа се споменава и в четирите евангелия. Второ, епизодът е прекалено смущаващ и компрометиращ, че да е добавен по-късно от хората, „редактирали“ евангелията.
В евангелие от Марко след разговора с Исус Пилат пита първосвещениците: „Какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?“ (Марк. 15:12). От думите му личи, че поне някои евреи са смятали Исус за свой цар. Пилат също използва титлата и в четирите евангелия. Нямаме причини да смятаме, че го прави колкото да му се присмее и подиграе. В Четвърто евангелие упорито я повтаря въпреки възраженията на тълпата. Нещо повече, в трите синоптични евангелия и самият Исус признава, че претендира за титлата: „Пилат го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш“ (Марко. 15:2). В превода отговорът може би звучи двусмислено и това вероятно е търсено преднамерено. В гръцкия оригинал обаче той значи само едно: „Правилно казваш.“ Където и да се появява в Библията, тази фраза е тълкувана по този начин.
313