Выбрать главу

Евангелията са писани по време на въстанието от 68–74 г. и малко след него, когато юдаизмът всъщност вече не съществува като организирана обществена, политическа и военна сила. И още нещо, те са създадени за гръко-римската общност, така че малко или повече са пригодени към нея. Рим току-що е водил тежка изнурителна война с евреите, които съвсем разбираемо са представени от евангелистите в ролята на лошите. Авторите на евангелията не могат да си позволят да обрисуват Исус от навечерието на еврейския бунт като политически деец, вероятно свързан с агитацията срещу нашествениците, увенчала се с въстание. И накрая, волю-неволю са принудени да представят римляните и тяхната роля в съда и екзекутирането на Исус във възможно най-благовидната светлина. Така Пилат от евангелията е разбран, отговорен и толерантен човек, който само от немай-къде склонява Исус да бъде разпнат314. Но въпреки тези своеволия с историята личи каква е ролята на Рим.

Според евангелията Исус първоначално е осъден от синедриона — съвета на евреите стареи и първосвещеници, които сетне го отвеждат при Пилат, който да потвърди присъдата. От гледна точка на историята в това описание няма никаква логика. В трите синоптични евангелия Исус е взет под стража и е осъден от синедриона вечерта и в сутрешните часове преди Пасха, а според тогавашните еврейски закони е недопустимо първосвещениците да заседават вечерта срещу празника315, и то извън храма, тоест тяхната смъртна присъда е незаконна, ето защо изправят Исус пред Пилат. Но по принцип синедрионът има право да издава смъртни присъди — макар и не чрез разпъване, а чрез умъртвяване с камъни. Тоест, ако първосвещениците са искали да се отърват от Исус, са щели да го осъдят на смърт чрез умъртвяване с камъни, без да се налага да го пращат и при прокуратора.

И на много други места евангелистите се опитват да оневинят римляните — например когато Пилат проявява готовност да освободи задържания, стига тълпата да го пожелае. Според евангелията от Марко и Матей такъв бил обичаят по Пасха. Всъщност обаче подобен обичай не съществува316. Съвременните историци са единодушни, че римляните никога не са провеждали такава политика и че предложението на прокуратора да освободи Исус или Варава си е чиста измислица. Не отговаря на историческата истина и че Пилат не е искал да осъди Исус и че със свито сърце се е подчинил на настояванията на тълпата. Невъзможно е един римски прокуратор, и то толкова безмилостен като Пилат, да отстъпи пред натиска на тълпата. И тук е ясна целта на тези измислици: римските управници да се представят в по-благоприятна светлина и вината да бъде прехвърлена върху евреите, така че Исус да стане приемлив и за римляните.

Възможно е, разбира се, не всички евреи да са били невинни. Дори и римските управници да са се страхували от един първосвещеник цар с претенции за престола, те едва ли са щели да предприемат действия, с които да отприщят масово недоволство и бунт, за тях би било много по-удобно, ако първосвещеникът цар бъде предаден от своите сънародници. Тоест не е изключено да са прибегнали до услугите на някой садукей в ролята на агент-провокатор. При всички положения обаче едно е безспорно: Исус става жертва на римската администрация, на римския съд, присъдата му е издадена от римляни, пак те изпълняват тази присъда, като го екзекутират по начин, по който умъртвяват само враговете на Римската империя. Тоест Исус е разпънат за престъпления не срещу юдаизма, а срещу Рим317.

Кой е Варава?

6. Съществуват ли в евангелията доказателства, че Исус наистина е имал деца?

В тях не се казва нищо конкретно. Според обичаите обаче от равините се очаква да имат деца, а щом Исус е бил равин, би било твърде странно да остане без деца. Тези доводи, разбира се, не могат да послужат за доказателство. Но съществува по-конкретно, недвусмислено потвърждение: един обвит в загадъчност човек, споменат в евангелията като Варава, или Исус Варава — твърде показателно съвпадение.

вернуться

314

Maccoby. Op. cit., p. 57. Авторът цитира Филон Александрийски, според когото Пилат „е жесток по природа“.

вернуться

315

Cohn, H. Trial and Death of Jesus, p. 97.

вернуться

316

Brandon. Op. cit., p. 259. Conn, H. Op. cit., p. 166. Winter, P. On the Tial of Jusus, p. 94. Всички учени, включително Брандън, Уинтър и Хаим Коен, бивш министър на правосъдието на Израел, член на Върховния съд и преподавател по история на правото, са единодушни, че не е имало такъв обичай. Той е измислен, за да се засили вината на евреите.

вернуться

317

Brandon. Op. cit., p. 328. Както подчертава професор Брандън, всеки, заел се да установи какво е представлявал историческият Исус, трябва да започне от факта, че римляните го екзекутират за противодържавна дейност. Според Брандън преданието, че той е „юдейски цар“, отговаря на истината. Подобна титла е твърде опасна, та да бъде измислена от първите християни.